„Бай Ганю" и бай Ганю на Светлозар Игов излиза на пазара

Бай Ганю е многозначен образ-символ, който, макар и най-често използван като етикет на цивилизационното поведение на нас, българите, не е нито само национален, нито само социален, нито само цивилизационен тип, въпреки че в различни исторически периоди на обществото се е акцентирало върху всяка една от тези характеристики. Най-общоказано, авторът се е постарал да представи социалният хищник, който живее у всеки човек. Това е човек, който не признава или не познава социалните и моралните норми на поведение, който се превръща в жесток консуматор по време на извънредни условия, на преход, на социален вакуум. Това е лош човек, който е продукт както на левите, така и на десните тоталитарни идеологии и технологии на властта.

Самият Светлозар Игов пише преди време, че изявлението на Алековия Бай Ганьо „всички са маскари" само по себе си не е израз на „байганювщината", а на „интелигентостта" на Бай Ганьо. Байганювщината не е в проницателността да видиш, че и „едните, и другите са маскари", а в поведенческия извод, който ще се направи от това. Защото за Бай Ганю прозрението, че „и едните, и другите са маскари" не води до дистанциране „и от едните, и от другите", а до това да бъде „и с едните, и с другите", когато от това има келепир, тоест - когато са на власт.

Остава да видим доколко Игов е бил под влиянието на Алеко Константинов и дали неговият герой е „европеец на Балканите" или „балканец в Европа".

Освен всичко останало книгата може би ще отговори най-сетне на въпроса Бай ГанЬО или Бай ГанЮ. Въпросът е принципен. За българската критика „Бай Ганю“ е онова, което е за испанската „Дон Кихот“ и за театралната – „Хамлет“, казва Игов. Да видим. Frognews.bg