Българите пилеят пари за самоунищожението си

 

 

Йочка Димитрова
Васко Стефанов
снимки Вяра Йовева

 

През 2003 година, домакинствата, които попадат в групата с доход до 600 лв., са употребили 792,1 цигари средно на лице, докато тези с доход над 300 лв. са употребили 1406,9 цигари.
Много висок е относителният дял на мъжете пушачи у нас - 66% във възрастовата група 20 - 45 години, т.е. двама от всеки трима мъже в тази активна възраст са пушачи. Опасно нараства относителния дял на жените пушачки - от 16,7% през 1986 година на 29,8% през 2001 година.
Изключително тревожна тенденция е увеличаването на тютюнопушенето сред младите българи. 83,3% при 16 годишните са опитвали да пушат, 35% от учениците у нас са пушили 40 и повече пъти през живота си. Около половината от децата, запалвали цигара, са настоящи пушачи, а 17,8% пушат ежедневно или почти всеки ден. Равнището на тютюнопушене сред 15 годишните младежи в България е сред най- високите в Европа, сочи международното изследване "ESPAD", проведено през 2003 година.
Фрапиращите факти са налице, но отказването от цигарите не е никак лесно. Според неотдавнашни изследвания никотинът увеличава нивото на допамин в главния мозък, което го прави явен фактор на удоволствито при неговата употреба. От гледна точка на психоанализата, пушенето е дразнене на устната зона, от което човек получава удоволствие и предпоставка за създаване на спокойствие и намаляване на напрежението.

Така сред множеството проблеми и тревоги навикът, който успокоява, се превръща в „основно лекарство”.

Годишно в Европа умират 1 милион и 400 хиляди души от тютюнопушене, с което го превръщат в най-значителната, но и предотвратима причина за смърт. Връзката на тютюнопушенето е доказана с около 20 вида заболявания ,сред които – особено опасното карцином на белия дроб

Наред с тежките заболявания, тютюневия дим води до основни промени в културата на цели поколения . Свободното производство, търговията с тютюн, масовото му разпространение са фактори, които доказват тезата, че са тези процеси са естествени. Родителите, средата, оказваща им влияние, обществото като цяло до този момент не са успели да изградят една нова и „здравословна” култура. Закъснелите мерки за предотвратяване на тютюнопушенето ще се окажат крайно недостатъчни , тъй като проблемът е станал част от народопсихологията почти на всяка страна по света.

Данните на Световната здравна организация (СЗО) през 2002 година показват, че пушачите в света са около 1,3 млрд., от които мъжете са около 1 милиард. До средата на 21 век се предполага, че тютюнопушачите в света щи достигнат 1,650 млрд. души.

От къде всъщност идва тютюна?

Произходът му е свързан с Америка и за неговото разпространение по света (между 15 век и 17 век) заслуга имат Христофор Колумб и неговите сподвижници абат Андре Теве и Жак Нико В България тютюнът се отглежда от 1717 г. и се явява основна земеделска култура за населението.

.

Българинът изпушва около 70 млн. цигари годишно. Тази негативна тенденция се забелязва най-сериозно сред младите хора. В повечето случаи се наблюдава несериозно отношение от самите пушачи към почти фаталните последици, които може да причини тютюневия дим. Както е казалМарк Твен: ,,Цигарите? Мога да ги спра по всяко време, вече съм ги отказвал 1000 пъти”.

Мерките, които държавата предприема за борба с тютюнопушенето, се оказват недостатъчни. Увеличаването на цените не спира пушачите. То просто ги принуждава да си купуват по-евтини и, съответно по-некачествени цигари. След навлизането на по-евтините маркови цигари от Румъния, продажбите на българските компании драстично спаднаха. Баналните надписи върху опаковките във вид на некролози нямат друга функция освен да загрозяват кутиите и да предизвикват смях сред младите. Идеята за поставяне на снимки с увредени от цигарите органи е върхът на държавната безпомощност. В тази връзка трябва да се залепят етикети на черен дроб с цироза на бутилките с алкохол, който също крие опасност от пристрастяване и може да предизвика ,,бавна и мъчителна смърт”. Броят на пасивните пушачи също е голям, но не се обръща внимание на онези ,,пасивни пушачи”, които всекидневно дишат отровните газове по софийските улици. 15 минути престой в пиковите часове на автобусна спирка са много по-вредни от всякакви цигари. Забрана за употреба на цигари на обществени места не се спазва, разделението в заведенията на пушачи и непушачи е вече мит. Програмите за отказване от вредния навик са с минимална посещаемост. Дори лекарите в България водят класациите по употреба на цигари в международен мащаб на работещи в сферата на здравеопазването. Как могат да бъдат убедителни, като след терапиите също палят цигара. Политиците също се вписват в челните места на проучванията. Министър-председателят Станишев пуши, другият стълб в тройната коалиция Ахмед Доган е известен с пристрастността си към леките цигари от марката „Картие”, а Симеон Сакскобурготски подръпва честичко тютюнев дим от специално изработено цигаре. Процесът на осъзнаване у хората, че всъщност купувайки цигари, дават пари за собствената си смърт е тромав.