След като у нас бе направена първата трансплантация на стволови клетки от нефамилен донор, главният медиен герой на този лекарски успех стана началникът на Клиниката по хематология от НЦКХТ – София, кв. „Дървеница” - доц. Георги Михайлов. Той лично посрещна донорския материал на летището. Доц. Михайлов охотно даде интервюта, в които направи дръзки изказвания като това, че ракът вече не бил заплаха за нас Реалиите обаче са други. Над 30 000 нови случая на ракови заболявания се откриват годишно в България. От тях 6000 са злокачествените заболявания на кръвта, между които около 1000 са лимфомните заболявания. С диагноза лимфом са около 5500 пациенти. Според експерти, поради лоши условия и липса на професионализъм, преживяемостта на един болен с лимфом у нас била с 30% по-ниска, отколкото в чужбина.

Условията в Клиниката по хематология в „Дървеница” са значително подобрени, но пак не са съпоставими със световните стандарти. Така че розовите изявления на доц. Георги Михайлов звучат доста неубедително. Според колегите на доцента той практикувал популизъм от кариеристични подбуди. „Повярвал си е дотам, че е забравил, че е педиатър хематолог и е някак, меко казано, неудобно да ръководи най-голямата клиника за възрастни в страната”, твърдят от персонала на клиниката и помежду си наричат шефа „детския доктор”.

В CV-то на доц. Михайлов обаче няма и намек, че е педиатър. Цитирани са други аспекти на биографията му – че е член на световни онко- и хематологични институции, участник в медицински конгреси и личен познат на онкохематолози от висок ранг като проф. Франк Джайлс. Персоналът в клиниката счита това за шефски пиар балон и обратно - описва доц. Михайлов като „некомпетентен, агресивен, авторитарен и злопаметен”

Мнозина обсъждат като пагубна за пациентите методиката му в химиотерапията, която била агресивна. „Торнадо” се поразрови и откри, че мненията на персонала в „Дървеница” не са новост за медиите. Още преди време е излизала публикация със следния текст: „Националният център по клинична и трансфузионна хематология в „Дървеница” - София, е класически пример за неуспяла реформа, лошо управление, корупция, сиво здравеопазване и безперспективност. Управлява се от детски лекар с психични отклонения”. Според публикацията Центърът е източвал системно НЗОК с минимум 1 млн. лв. годишно, без да постига качествени резултати. Има намек за взимане на пари под масата, които достигали до 50 000 лева. Тази „традиция” била захваната от БСП кадъра Ставри Тошков. Именно негово протеже бил доц. Михайлов. С днешна дата очевидно мненията не са се променили в положителна посока въпреки успехите на доц. Михайлов в медийното пространство. По-приказливи служители в клиниката открехват завесата, че за него лобирали от време оно Огнян Герджиков, Борислав Великов и Велко Палин. Именно те му давали як гръб. А той, от своя страна, придобил такава увереност за недосегаемост че без съмнение бил автор на доноси срещу здравния министър и заместничката му Гергана Павлова. Назначенията по „квотен” принцип не били новост за НЦКХТ.

В началото на прехода от дълбоката провинция дошли в клиниката ДПС-лекари. И те, и доцентът като тях, не се оказали качествен кадър – нито за специалистите, още по-малко за болните. Изтъкват се нелицеприятните реалии от практиката, като, да речем, неточно дозиране на лекарствата, което било допускано системно поради липса на опит у голяма част от персонала. По-паметливи и шегобийци припомнят комичен случай на бягство от болничното легло на БСП-депутат, който буквално се изплашил от лечението. Очевидно розовите интервюта на доц. Михайлов не отговарят на реалността. Фактите обаче са, че доцентът се издига в имиджово отношение – той е национален консултант по клинична хематология към МЗ и лектор в дългосрочната програма за подготовка на кадри. За подчинените си пък е нищо повече от „детски хематолог”, настанен за шеф на най-голямата хематологична клиника за възрастни в страната.

екип в. "Торнадо"