На 23 юни 2016 г. британците гласуваха за напускане на Европейския съюз. Резултатът беше изключително оспорван – 51,9% подкрепиха излизането, а 48,1% предпочетоха страната да остане в блока.

Кампанията за Брекзит обещаваше повече икономически възможности, по-висок растеж, контрол върху миграцията и свобода за сключване на нови търговски споразумения по света. Десет години по-късно обаче икономическите показатели рисуват далеч по-сложна картина.



Макар някои от най-мрачните прогнози отпреди референдума да не се сбъднаха, повечето икономисти са единодушни, че напускането на ЕС е оказало негативно влияние върху британската икономика. Спорът днес не е дали има цена, а колко точно висока е тя.

Десет години по-късно: числата не оправдават обещанията на Брекзит


Една от най-често цитираните оценки е на професора от Станфордския университет Никълъс Блум, според когото до 2025 г. Брекзит е намалил британския брутен вътрешен продукт с между 6% и 8%.

Други икономисти дават по-ниски оценки, но почти всички стигат до сходен извод – икономиката е по-малка, отколкото би била, ако Великобритания бе останала в единния европейски пазар.

Особено силно е отражението върху инвестициите и производителността. Несигурността около излизането от ЕС, продължила години наред, накара много компании да отложат инвестиционни решения или да насочат част от дейността си към други европейски държави.

В същото време британските фирми загубиха безпрепятствения достъп до най-големия си пазар.

Преди Брекзит стоките се движеха свободно между Великобритания и останалите страни от ЕС. След излизането бяха въведени митнически декларации, проверки и допълнителни административни изисквания.

Германската компания Bosch е сред най-познатите примери за ефекта от тези промени. Ако преди Брекзит британското ѝ подразделение е обработвало около 40 вносни транзакции годишно, днес те са приблизително 10 000. Компанията е създала специален отдел само за административната работа, свързана с новите правила.

Най-силно засегнати се оказаха малките предприятия. Хиляди британски фирми са прекратили изцяло търговията с ЕС, тъй като разходите за документация и проверки са направили износа нерентабилен.

Въпреки това Европейският съюз остава най-важният търговски партньор на Великобритания. През 2025 г. около 41% от британския износ е бил насочен към ЕС, а половината от вноса е дошъл от държавите членки.

Миграцията не намаля, а се промени


Един от най-силните аргументи на поддръжниците на Брекзит беше обещанието за по-строг контрол върху миграцията.

Десет години по-късно общият брой на пристигащите във Великобритания не е намалял. Напротив. След въвеждането на новата имиграционна система нетната миграция е средно около 550 000 души годишно, докато през предходното десетилетие е била приблизително 250 000 души.

Промени се обаче нейният характер. Броят на мигрантите от държавите членки на ЕС рязко спадна, докато този на пристигащите от страни извън Съюза значително нарасна. Причините включват недостига на работна ръка, увеличения брой чуждестранни студенти и специалните визови програми за граждани на Украйна и други държави.

Така една от основните политически цели на Брекзит не донесе очаквания резултат.

Паундът още не е възстановил позициите си


Друг показател за дългосрочния ефект от референдума е британската валута. Паундът се срина веднага след резултатите от вота през 2016 г. и десет години по-късно все още не е възстановил нивата си отпреди Брекзит.

Според анализи на компанията Convera британската валута през последното десетилетие средно е била с около 10% по-слаба спрямо еврото в сравнение с периода преди референдума.



Това означава по-скъп внос на храни, енергия и суровини – фактор, който допринася за по-високите разходи за живот.

Лондон не загуби финансовата си роля


Не всички прогнози за Брекзит се оказаха верни. Преди референдума много анализатори предупреждаваха, че Лондон може да загуби позицията си на водещ финансов център в Европа. Това не се случи.

Великобритания остава най-привлекателната европейска дестинация за чуждестранни инвестиции във финансовите услуги.

Между 2015 и 2025 г. страната е привлякла повече инвестиционни проекти в сектора от Франция и Германия, взети заедно.

Освен това Великобритания продължава да бъде вторият най-голям износител на услуги в света след САЩ.

Това показва, че Брекзит не е нанесъл еднакви щети на всички части на икономиката. Финансовият сектор се адаптира значително по-добре от производството и търговията със стоки.

Русия, дезинформацията и въпросът без отговор


Десет години след референдума остава открит и един друг спорен въпрос – дали Русия е повлияла върху обществените нагласи преди вота.

През 2020 г. британската парламентарна Комисия по разузнаване и сигурност публикува т.нар. „Руски доклад“. Неговото заключение беше необичайно: правителството не знае дали Русия е оказала влияние върху референдума, защото на практика не е направило сериозен опит да установи това.

Докладът не открива доказателства за манипулиране на самото гласуване, което във Великобритания се извършва с хартиени бюлетини. Авторите му обаче посочват множество публични данни за руски информационни операции чрез държавните медии RT и Sputnik, както и чрез мрежи от ботове и тролове в социалните мрежи.

Сред цитираните изследвания е анализ на университетите в Суонзи и Калифорния, който открива над 150 000 руски акаунта, публикували съдържание, свързано с Брекзит, преди референдума през 2016 г.

Особено остри са критиките към британските институции. Комисията отбелязва, че службата MI5 първоначално е предоставила едва няколко реда информация по темата, а правителството така и не е възложило цялостна оценка на възможната руска намеса, подобна на разследванията, проведени в САЩ след президентските избори през 2016 г.

Докладът предупреждава и за по-широко руско влияние във Великобритания чрез бизнес връзки, политически контакти и финансови потоци. Според авторите руски капитали са се превърнали в част от британския политически и обществен живот, а институциите дълго време са подценявали риска от подобно влияние.

Комисията не стига до извода, че Кремъл е променил резултата от референдума. Но подчертава, че при толкова оспорван вот дори ограничено въздействие върху обществените нагласи би могло да има значение. Затова и десет години по-късно въпросът дали руските информационни операции са повлияли на Брекзит остава без окончателен отговор.

Какво показва Брекзит на държавите, които днес поставят под въпрос ЕС

Десет години след референдума Великобритания е единствената държава, която е напуснала Европейския съюз и затова остава най-важният реален пример за икономическите последици от подобно решение. Докато в редица европейски държави, включително България, периодично се появяват призиви за ограничаване на европейската интеграция или дори за напускане на Съюза, британският опит показва колко трудно и скъпо може да бъде отделянето от най-големия единен пазар в света.

Икономистите спорят за точната цена на Брекзит, но са много по-единодушни по друг въпрос – Великобритания не е получила икономическия тласък, обещаван от поддръжниците на напускането. Вместо това страната се сблъска с по-нисък растеж, по-слаби инвестиции, повече административни пречки пред бизнеса и по-сложна търговия с най-близките си партньори.



Разбира се, България и Великобритания са различни икономики. Но основният извод е сходен – достъпът до единния европейски пазар, свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали имат измерима икономическа стойност. Затова Брекзит все по-често се разглежда не като доказателство, че една държава може да просперира извън ЕС, а като предупреждение колко висока може да бъде цената на подобен избор.

Брекзит остава част от ежедневието на Великобритания


Според последните социологически проучвания около шест от всеки десет британци смятат, че Брекзит е бил неуспешен.

Въпреки това връщането в Европейския съюз не е част от дневния ред на нито една голяма политическа сила. Темата остава дълбоко разделяща за обществото, а бизнесът предпочита по-голяма предвидимост след години на несигурност.

Десет години след референдума най-важният извод изглежда ясен: обещанията за бърз икономически подем не се сбъднаха. Великобритания запази част от своите предимства, особено във финансовия сектор, но плати висока цена под формата на по-бавен растеж, по-сложна търговия и трайна политическа нестабилност.

Затова Брекзит все по-често се разглежда не като начало на икономическо освобождение, а като предупреждение колко скъпо може да струва излизането от най-големия единен пазар в света.