Експертът Пламен Димитров: Краят на ерата „Назарбаев“ в Казахстан - пушилката се разсея

Там обаче демонстрациите не бяха мирни, защото бързо бяха овладени от екстремистки елементи, които атакуваха държавни учреждения и летището, започна и разграбване на магазини и банкомати.

Размириците в Алмати станаха част от политическата борба в страната, а в Казхстан тя е задкулисна и се води между различните крила на управляващата групировка. Свободни избори с участието на опозиционни политически партии няма, медиите са контролирани, съдебната система не е независима. До 2019 г. системата бе стабилна, защото се крепеше на безспорния авторитет на Нурсултан Назарбаев - човекът, който управлява Казахстан от 1989 г. Притиснат от чисто биологични причини (все пак е роден през 1940 г.), той реши да започне властови преход като даде президентския пост на своя дългогодишен съратник Касим-Жомарт Токаев – кадрови дипломат без никакви амбиции в бизнеса и без свое собствено лоби в управляващата групировка. Реално обаче властта остана в т. нар. „Семейство“ на Назарбаев – негови близки роднини или олигарси, оплетени с лидера на нацията в политически и бизнес мрежи.

Силните хора през последните 2 години бяха няколко. На първо място шефът на Комитета за национална сигурност (КНБ) Карим Масимов. Бил е два пъти премиер, с големи амбиции, но не е подходящ за президент, защото не е етнически казах, а уйгур (а може и да не е, но по-важното е, че всички го мислят за уйгур). В тандем с него се смята, че играе милиардерът Тимур Кулибаев – зет на Назарбаев, женен за средната му дъщеря Динара. Казахстан е огромна страна (с 25 пъти по-голяма площ от България) със силни регионални различия. По голяма част от населението живее на юг, там доминираха трима роднини на Назарбаев - по-малкият му брат Болат, който контролира пазарите в Алмати и вноса на стоки от Китай, и двамата племенници (синове на друг брат, загинал 1981 г.) Самат Абиш и Кайрат Сатыбалды. Първият бе първи заместник-председател на КНБ, а вторият също е работил в силовите структури, но сега е крупен бизнесмен, вероятно милиардер, увлича се от исляма и е неформален лидер на групировки от силно религиозни младежи.

Най-вероятната цел на кървавите размирици в Алмати е била разклащането на позициите на Токаев и евентуалното му отстраняване от президентския пост. Вече е ясно, че силите на КНБ не са оказали адекватен отпор на нападателите и това вероятно е било умишлено. Освен това има съмнение, че част от гневните младежи, превзели обществени сгради, не са действали съвсем спонтанно, някой ги е организирал и насочвал.

Така че зад безредиците в Алмати прозира нетърпението на някои хора от кръга на Назарбаев да вземат властта веднага и да отстранят Токаев, който винаги е бил разглеждан като временна фигура. Това едва ли е станало по указания на самия Назарбаев – той вече не е точно лидер и двигател на действията на „Семейството“, а по-скоро етикет, зад който тези хора се крият.

В опита за преврат срещу него Токаев обаче видя шанс да стане истински, а не формален държавен глава. Той бързо уволни Карим Масимов и Самат Абиш. Преди това президентът прати в оставка и правителството, водено от Аскар Мамин - нещо, което Токаев отдавна е искал да направи, но Назарбаев не му позволяваше. Може би най-решителната стъпка бе , че Касым-Жомарт Токаев изненадващо се обяви за председател на Съвета за сигурност – длъжност, която по закон пожизнено е запазена за Назарбаев. И накрая дойде най-спорната стъпка, с която кризата в Казахстан придоби геополитически измерения – Токаев поиска военна помощ от Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС). На практика помощта бе поискана лично от Владимир Путин, защото ОДКС е само смокинов лист, зад който се крие пряката руска намеса във вътрешноказахстанския конфликт. Токаев се реши на такава стъпка, защото знаеше, че не може да разчита на казахстанските сили за сигурност, където влиянието на противниците му бе твърде силно. За да намери юридическа вратичка за намесата на ОДКС, той трябваше да измисли версията за нападение на обучени в чужбина терористи срещу Алмати. Разбира се, никакви чужденци не са дошли да нападат най-големия казахстански град, друг е въпросът, че като богата метрополия Алмати привлича маргинални елементи от съседните централноазиатски държави, които идват да търсят препитание.

В крайна сметка с помощта на части от казахстанския елит, недоволни от дългото властване на клана Назарбаеви, както и с подкрепата на могъщия кремълски съюзник, Токаев успя да овладее ситуацията и да излезе победител от кризата. Карим Масимов е в ареста, някои членове на „семейството“ на първия президент са избягали в чужбина, никой не знае къде се намира самият Нурсултан Назарбаев и в какво здравословно състояние е той. Пред победителя обаче има много рискове. Хората от „семейството“ на Назарбаев ще търсят реванш, у тях са парите, вероятно ще запазят и част от клиентелистките си мрежи. Поради силните националистически настроения ходът с вкарването на войски от ОДКБ се приема много критично от казахстанската общественост. Нищо, че тези войски си тръгват още тази седмица. Путин едва ли ще пропусне възможността да се възползва от затрудненото положение на своя казахстански съюзник и да го обвърже още по-плътно с Москва.

Засега политическа либерализация в Казахстан не може да се очаква, но изглежда, че преходния период, свързан с постепенното оттегляне на Назарбаев от многобройните му постове и от реалната власт, вече приключи. Неизбежно ще има развенчаване на „култа към личността“ на първия президент, но в умерени мащаби. Столицата, която от 3 години се казва Нур-Султан, сигурно няма да остане с това име, но все пак не вярвам да получи друго название с тире – Касым-Жомарт.

Пламен Димтров