Вторник, 27 Юни 2017, 13:39
Frognews
22| 5120 |22.06.2016

Фрогоко! И учените като учителите-„отникъде взорът надежда не види”

.
Учителските вълнения, свързани с евентуално повишение на мизерните им заплати, автоматично насочват погледа и към другия сегмент, за който е отговорно МОН – науката. Ситуацията там е не по-малко драматична.

След повишаването на минималната работна заплата асистентите в БАН получават почти толкова, колкото чистачките и портиерите. Всъщност заплатите в Академията от край време са сред най-окаяните в страната, но учените не са сред онова гръмогласно съсловие, чиито вопли или викове могат да отекнат на Дондуков 1, така че да бъдат чути. Това оставя научните работници от различните институти (с много дребни изключения) на опашката на хранителната верига, от която, както е тръгнало, в най-скоро време може и да изпаднат.

 

Оставяйки настрани чистачките, които нямат претенции да имат образование, заплатите в БАН вече все по-трудно могат да сравнят дори с учителските. Министерство на образованието и науката казва, че заплатата на начален учител е 600 лева, но младите специалисти с висше образование и асистентите, които пишат дисертации, а някои са ги и защитили, не могат да достигнат тези „висоти” в заплащането. Започват с 440 лв., а перспективите им, ако някой ден станат професори, опират в „крупната” сума от 750 лв. Мотивиращо, нали? А и евентуалното допълнително финансиране, което би трябвало да идва за успешни научни проекти, винаги настъпва мотиката, защото печално известният Фонд Научни Изследвания перманентно се тресе от скандали и подозрения за крупни далавери. С една дума, както е казал Вазов по друг повод, „отникъде взорът надежда не види…”

 

Преговори с Министерството на финансите и Министерството на образованието и науката, за да бъдат осигурени необходимите средства, се водят ежегодно и също така ежегодно бюджетите на институтите не мръдват нито на йота нагоре. Затова младите хора, които са учили, придобили са опит, квалифицирани са, започват с минимална работна заплата. Или трябва да си всепоглъщащо отдаден на науката, или да имаш баща милионер, за да не ти дреме за унизителния фиш, който те чака в края на месеца. Ето защо образованите хора на България започват да оглеждат възможностите, за да заминат за чужбина веднага. Може пък това да е замислено точно така…

 

Същевременно се оказва, че е нараснал броят на хората, които следят трудовете на учените на БАН. Все повече се цитирали разработки на БАН, което показвало, че учените ни са на световно ниво. Твърди го председателят на академията академик Стефан Воденичаров и няма основания да не му се вярва, защото той сочи и цифри - над 36% са разработките по поръчка на търговските дружества, достигнати са 34% успеваемост по проектите на ЕС. БАН си сътрудничи с всички университети в страната… И какво от това, след като на държавата не й дреме за науката. На държавата, защото основната част от финансите на академията идват от държавната субсидия.

 

Преди време премиерът беше казал, че учените щели да имат заплати, когато заработят по проекти - ето така те можели да изкарват колкото искат пари. Само, че доктор Борисов вероятно забравя, че в БАН има и хуманитарни институти, които се занимават с въпроси, свързани с национална идентичност, за която сам той много милее. Впрочем навсякъде по света на подобни центрове се обръща огромно внимание. У нас обществото надали е наясно с какво се занимават тези хора и защо работата им е твърде важна, за да я има България…

 

С една дума, научните изследвания, както и високото им качество без средства е трудно, направо невъзможно. Просперитетът на държавите без наука е трудно, направо невъзможно. На икономиките също.

 

Разбрали са го навсякъде. В Словения учените получават 3 пъти повече от нашего брата, в Румъния професорската заплата започва от 1300 евро. Дори в Македония е по-престижно да си учен, там обгрижват научните си кадри по понятни причини с особено внимание. За Западна Европа въобще не говорим. Но пък ще напомним следната история, която се разигра в далечната вече 2012 година. Главните герои са учени и учители:

 

Професор по химия от университета в Марбург се жалва пред върховния съд на Германия, че заплатата му била прекалено малка. Получавал 3890 евро основна заплата. За сравнение - гимназиалните учители с дългогодишен стаж получават по-високи заплати. Според председателя на Съюза на университетите в Германия, професорът по химия се е жалвал с право. Заплатата му би трябвало да бъде между 4600 евро и 4800 евро. Правилно, отсъдили и конституционните съдии в Карлсруе - професорите в провинция Хесен имат право на по-високо заплащане плюс добавки за постижения в работата. Присъдата е валидна за всички 16 федерални провинции на Германия.

 

Коментарът е излишен, сравненията също!

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. В. Симеонов: Президентът и Йончева ще отговарят пред прокуратурата за оградата 3| 4868 |26.06.2017 . Борисов изведнъж намери 10 млн. лева за униформи на полицаите 5| 5652 |26.06.2017 . Топим се наполовина до края на века 5| 5292 |26.06.2017 . Русия отзова посланика си в САЩ 1| 5680 |26.06.2017

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах