6|
8518
|23.09.2016
АКТУАЛНО
Фрогоко! Вандал потроши българска паметна плоча на Каймакчалан
Вижте какво направи македонски вандал навръх Каймакчалан! Там, където се е водила една от битките на Солунския фронт през І световна война с участници Кралство Сърбия и Царство България. Битката ще остане в историята с огромните жертви, които дава сръбската армия и с необичайната надморска височина, на която е водена. Костите на българските войници също лежат там, но към загиналите някои индивиди очевидно не питаят почит... Ето какво пишат съседите:
След като се появи информацията, че седмина члена на Българската армия, водени от генерал, на своя глава, без разрешение от страна на Македония са поставили през май тази година паметна плоча на македонска територия на върха Каймакчалан, водачът Миленко Неделковски организира акция срещу паметника, информира македонската медия libertas.mk.
Както предава проправителствения портал Инфомакс, рано сутринта на 22 септември Неделковски, заедно със своя екип, заминали към върха и стигнали там след 6 часа шофиране по разрушен планински път с цел да потроши паметника.
"Своята мисия аз изпълних, заедно с целия екип, от името на който благодарим на нашия общ приятел и голям патриот, чието име в момента не мога да разкрия" - заявява Неделковски за портала.
Припомняме, че буквално преди дни на Каймакчалан по инициатива на началника на отбраната генерал Константин Попов за първи път от сто години се организира военен ритуал и заупокойна молитва в памет на загиналите на това историческо място по време на Първата световна война. След сигнала на тръбача от Националната гвардейска част всички присъстващи запели българския химн „Мила Родино”, което е своеобразен израз на тяхното преклонение пред бойната слава на Българската армия.
-----------------------------------
Битката при Каймакчалан е една от битките на Солунския фронт през І световна война. Участниците в битката са Кралство Сърбия и Царство България. Битката ще остане в историята с огромните жертви, които дава сръбската армия и с необичайната надморска височина, на която е водена битката.
Връх Каймакчалан, висок 2524 м. е най-високият връх на планината Нидже, която затваря Битолското поле и е естествена силна отбранителна позиция. След завладяването му той е преименуван на вр. Борис, в чест на българския престолонаследник княз Борис Търновски. Върхът е гол, покрит само с алпийска растителност и се характеризира със суров климат, постоянни мъгли и ранно настъпваща зима. По склоновете му, прорязани с уврази и скали, изгражда своите отбранителни позиции(окопи и телени заграждения) Трета Балканска дивизия, състояща се от 11-ти Сливенски полк, 24-ти Черноморски, 33-ти Свищовски, 43, 46, 56 и 58 пехотни полкове, заедно с четири артилерийски батареи. Неин командир е полк. Алекси Попов, родом от Малко Търново. Срещу тях се изправят две сръбски дивизии, усилени с френски батареи, 2-ра и 4-та руски бригади, снабдявани по преминаващата наблизо ж.п. линия непрекъснато с муниции. След безредното си бягство на гръцкия о.Корфу в края на 1915 г., сръбските войници са преоборудвани и са отпочинали. Те наброяват 120 000 души и са с огромно желание да се включат в битката за Битоля, за да измият позора от бързия си разгром.
Епопеята на Каймакчалан е може би единствената битка в световната военна история, водена на такава надморска височина. Сраженията започват на 12-ти септември 1916 г. и продължават до края на месеца. Със заповяданата атака на Каймакчалан Съглашението има за цел да облекчи положението на Румъния, която се включва във войната към Антантата, след като й обещават Трансилвания. Целта е да се пробие българската отбрана и да се напредне по долината на р. Вардар, а оттам - към София, като се принуди България да капитулира.
Огънят на съглашенската артилерия е безспирен и подлудяващ. В резултат на безмилостното бомбардиране връх Каймакчалан загубва 10 метра от височината си. Въпреки ужаса на десетките френски и сръбски оръдия, българските войници отбиват 60 атаки на противника. Каймакчаланаската епопея продължава цели осемнадесет дни. Върхът преминава от български във сръбски ръце на няколко пъти. За жалост българската артилерия е принудена да пести снарядите, за разлика от противниковата, поради трудното си планинско снабдяване. Липсват изградени укрития и защитниците са принудени да се крият зад скалите и ямите, изкопани от бомбите. Ето какво си спомня командващият позицията полк. Богданов за тези паметни дни: " ...град от хиляди разни калибрени снаряди и множество мини се изсипваше ураганно над него и го превръщаше в грамаден кипящ котел. Целият връх бе пламнал, земята кънтеше. Нашите защитници, останали само с две картечници, сгушени в полусринатите окопи, с пушки в сцепенените си ръце, очакваха последния момент - атаката на врага, за да го срещнат на нож." На 22-ри септември завалява дъжд, а после и сняг, придружени със студени ветрове. Окопите на позицията се заледяват. Към загиналите до този момент сега се прибавят и много измръзнали. На 30 септември 1916 г. сърбите, получили допълнителна помощ, засилват огъня си до невъобразимост. Вече не се чуват отделни изстрели – всичко се слива в непрекъснат грохот. Цели групи войници от 11-ти пехотен полк внезапно полудяват, стават равнодушни към смъртта и вече не познават командирите си и своите другари. Унищожен е 3/4 от офицерския състав. Българските батареи на Каймакчалан мълчат. Свършили са снарядите. Нови не могат да се поднесат. Мълчат и окопите, в които на вечна стража са останали само мъртвите герои. На 30 септември българските войски се изтеглят на север. Сръбските войски заемат нашите позиции, но не могат да разширят настъплението си и се окопават тук.
В тази епопея българската армия дава следните жертви: загинали 1876 войници, 51 офицери, 5941 ранени войници и 126 офицери. Загубите на 11-ти пехотен Сливенски полк, гръбнакът на българската отбрана на върха, по релационните дневници са 23 убити офицери (+1 починал в болница), 39 ранени офицери и офицерски кандидати, 3 полудели, 1 безследно изчезнал. Войници: ранени и контузени 1901, убити 524, безследно изчезнали 112, парализирани 7, оглушели и онемели 62, полудели 3, пленени 22. (или 3/4 от състава на полка). Жертвите на сърбите варират от 2500 до 3800 (няма точни данни). Загиналите българи са погребани в общо гробище на върха.
Както предава проправителствения портал Инфомакс, рано сутринта на 22 септември Неделковски, заедно със своя екип, заминали към върха и стигнали там след 6 часа шофиране по разрушен планински път с цел да потроши паметника.
"Своята мисия аз изпълних, заедно с целия екип, от името на който благодарим на нашия общ приятел и голям патриот, чието име в момента не мога да разкрия" - заявява Неделковски за портала.
Припомняме, че буквално преди дни на Каймакчалан по инициатива на началника на отбраната генерал Константин Попов за първи път от сто години се организира военен ритуал и заупокойна молитва в памет на загиналите на това историческо място по време на Първата световна война. След сигнала на тръбача от Националната гвардейска част всички присъстващи запели българския химн „Мила Родино”, което е своеобразен израз на тяхното преклонение пред бойната слава на Българската армия.
-----------------------------------
Битката при Каймакчалан е една от битките на Солунския фронт през І световна война. Участниците в битката са Кралство Сърбия и Царство България. Битката ще остане в историята с огромните жертви, които дава сръбската армия и с необичайната надморска височина, на която е водена битката.
Връх Каймакчалан, висок 2524 м. е най-високият връх на планината Нидже, която затваря Битолското поле и е естествена силна отбранителна позиция. След завладяването му той е преименуван на вр. Борис, в чест на българския престолонаследник княз Борис Търновски. Върхът е гол, покрит само с алпийска растителност и се характеризира със суров климат, постоянни мъгли и ранно настъпваща зима. По склоновете му, прорязани с уврази и скали, изгражда своите отбранителни позиции(окопи и телени заграждения) Трета Балканска дивизия, състояща се от 11-ти Сливенски полк, 24-ти Черноморски, 33-ти Свищовски, 43, 46, 56 и 58 пехотни полкове, заедно с четири артилерийски батареи. Неин командир е полк. Алекси Попов, родом от Малко Търново. Срещу тях се изправят две сръбски дивизии, усилени с френски батареи, 2-ра и 4-та руски бригади, снабдявани по преминаващата наблизо ж.п. линия непрекъснато с муниции. След безредното си бягство на гръцкия о.Корфу в края на 1915 г., сръбските войници са преоборудвани и са отпочинали. Те наброяват 120 000 души и са с огромно желание да се включат в битката за Битоля, за да измият позора от бързия си разгром.
Епопеята на Каймакчалан е може би единствената битка в световната военна история, водена на такава надморска височина. Сраженията започват на 12-ти септември 1916 г. и продължават до края на месеца. Със заповяданата атака на Каймакчалан Съглашението има за цел да облекчи положението на Румъния, която се включва във войната към Антантата, след като й обещават Трансилвания. Целта е да се пробие българската отбрана и да се напредне по долината на р. Вардар, а оттам - към София, като се принуди България да капитулира.
Огънят на съглашенската артилерия е безспирен и подлудяващ. В резултат на безмилостното бомбардиране връх Каймакчалан загубва 10 метра от височината си. Въпреки ужаса на десетките френски и сръбски оръдия, българските войници отбиват 60 атаки на противника. Каймакчаланаската епопея продължава цели осемнадесет дни. Върхът преминава от български във сръбски ръце на няколко пъти. За жалост българската артилерия е принудена да пести снарядите, за разлика от противниковата, поради трудното си планинско снабдяване. Липсват изградени укрития и защитниците са принудени да се крият зад скалите и ямите, изкопани от бомбите. Ето какво си спомня командващият позицията полк. Богданов за тези паметни дни: " ...град от хиляди разни калибрени снаряди и множество мини се изсипваше ураганно над него и го превръщаше в грамаден кипящ котел. Целият връх бе пламнал, земята кънтеше. Нашите защитници, останали само с две картечници, сгушени в полусринатите окопи, с пушки в сцепенените си ръце, очакваха последния момент - атаката на врага, за да го срещнат на нож." На 22-ри септември завалява дъжд, а после и сняг, придружени със студени ветрове. Окопите на позицията се заледяват. Към загиналите до този момент сега се прибавят и много измръзнали. На 30 септември 1916 г. сърбите, получили допълнителна помощ, засилват огъня си до невъобразимост. Вече не се чуват отделни изстрели – всичко се слива в непрекъснат грохот. Цели групи войници от 11-ти пехотен полк внезапно полудяват, стават равнодушни към смъртта и вече не познават командирите си и своите другари. Унищожен е 3/4 от офицерския състав. Българските батареи на Каймакчалан мълчат. Свършили са снарядите. Нови не могат да се поднесат. Мълчат и окопите, в които на вечна стража са останали само мъртвите герои. На 30 септември българските войски се изтеглят на север. Сръбските войски заемат нашите позиции, но не могат да разширят настъплението си и се окопават тук.
В тази епопея българската армия дава следните жертви: загинали 1876 войници, 51 офицери, 5941 ранени войници и 126 офицери. Загубите на 11-ти пехотен Сливенски полк, гръбнакът на българската отбрана на върха, по релационните дневници са 23 убити офицери (+1 починал в болница), 39 ранени офицери и офицерски кандидати, 3 полудели, 1 безследно изчезнал. Войници: ранени и контузени 1901, убити 524, безследно изчезнали 112, парализирани 7, оглушели и онемели 62, полудели 3, пленени 22. (или 3/4 от състава на полка). Жертвите на сърбите варират от 2500 до 3800 (няма точни данни). Загиналите българи са погребани в общо гробище на върха.
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads
