Нещата в МВР придобиват характер на гротеска. Главни секретари, министри и шефове се сменят като носни кърпички при всяка промяна на политическия климат. Шивачите в Интендантството не смогват да шият парадни униформи за поредния голям началник.

През август 2025 г. Рашков е знаел, че високата позиция не му е по мярка, но са му казали: „няма страшно, ще правиш, каквото ти кажем и всичко ще е наред“. След това дори тези зад него са разбрали, че от това дърво свирка не става и го скриха от публиката и медиите.  

На Рашков обаче хич не му се тръгваше от МВР. Там заема супер пост, огромна власт и лукс заплата. Плюс шофьор, секретарки, съветници. Козируват му, подмазват му се, хвалят го. Кеф. Колко му трябва на очевиден неинтелектуалец?

От такива като него се иска да осигуряват спокойствие за гражданите, чрез умело професионално ръководство на структурите в системата. През последните години обаче не видяхме някой способен на това. Иначе повечетоне криеха големите си претенции, както не можеха да скрият некадърността и зависимостите си.  

Това е голям проблем за цялата държава и обществото. Подобни хора пълнят министерства, агенции, ведомства и навсякъде тяхната некомпетентност срива общественото доверие в институциите. 

Начело на прокуратурата от няколко години се се "възкачиха" хора, които не само правно, общообразователно и морално са далеч от изискванията за тези постове. 

Подобна е ситуацията в ДАНС. Нарекоха агенцията преди години „българското ФБР“, но днес това вече е виц.

Проблемът е част от народопсихологията на българите. Много, наистина хора смятат, че най-добре се живее на държавната софра. Някои са доволни от по-скромни позиции – стига им да не носят отговорност, да не взимат решения, да се скатават, да покрадват и да си получават редовно заплатата. Има обаче амбициозни персони, които са готови на всичко, за висок пост. За тях той е не само източник на „бял хляб“, но също и на власт и задоволяване на егото.

Бившият вече министър на туризма Мирослав Боршош щял да оглави чисто нова асоциация „Бранд България“. Имаме министерство, цял рояк съсловни организации, но човекът убедил някого, че е супер готино България да има структура за брандовете и вече новината обикаля медиите. При всички случаи става дума за пари, да знаете.

На други им намират работа в посолства и международни организации като благодарност за изпълнените поръчки, а понякога и за „услуги“ от интимно-специфичен характер. Списъкът е много по-дълъг, отколкото някои предполагат. Верността и слугуването се плащат добре.  

След това се чудим, защо нещата в държавата не вървят както ни се иска.

Платон, когото в Русия забраниха, е казал: „Тези, които са достатъчно умни, за да не се занимават с политика, страдат от това да бъдат управлявани от по-глупави от тях“.

От това патим…

И не тъгувайте за главния секретар – как му беше името, - вече сигурно го чака място като охранителен шеф в някоя благодарна компания. Или ще стане преподавател в библиотекарския, където са събрани не малко като него. Може и в партийна листа да го видим. За там поне няма изискване да си умен.

Емил Азар