Градската баня ... ох кеф!

Ритуалният поздрав "Честита баня!", спечелил си презрението на Чърчил, си е бил съвсем оправдан навремето. Не само заради изключителността на събитието, но и заради пищната му ритуалност, която го превръщала в празник. Наслаждавали му се и видните столични женкари и мераклии, които редовно окупирали кафене "Македония" точно до банята. Там те се заседавали с часове, за да оглеждат от главата до петите излизащите жени и да им подхвърлят закачки. Зачервените като божури и от банята, и от свян софиянки изминавали тия трудни няколко метра бързешком и с наведена глава. За тях къпането било една по-интимна процедура, която ги карала да се стесняват. Неслучайно майките забранявали на дъщерите си да поменават пред чужд мъж, че са ходили или ще ходят на баня. Целомъдрените столичанки все пак намирали начин да си спестят мъжките задявки, като поверявали бохчата-издайница на носачи и събуждали многочислената си женска челяд по тъмно - да тръгнат още преди разсъмване. Бохчата се приготвяла ден-два по-рано. Освен банските принадлежности на женската челяд и бельото на цялата къща за пране, в нея се скътвала храна като за военен поход - кюфтенца, мръвки, сиренце, курабийки, варени яйца, баници и обезателно кисела туршия, тъй вкусна сред жегата и изпаренията на къпалнята. Имало нужда от похапване, защото банският ритуал се точел с ориенталска леност по цял ден.

Не липсвали и драматични събития борбите за място на наровете при курните понякога завършвали с бой. Главно оръжие в него били налъмите. Загубилите схватката уталожвали своя гняв в съблекалнята, където си поръчвали кафе с локум, полежавали върху наровете и дори си поспивали. След което отново се връщали при курните да търсят място. Събличането пък продължавало поне половин час. Толкова трябвало, за да се смъкнат всички елечета, колани, пояси, принадени плитки, горни и долни дрехи, фусти, фустанели, турнели и всякакви подробности на дамския тоалет. Не било прието жената да влиза в къпалнята гола, а само в банска риза или заметната с пещемал - широк и много дълъг пояс, който покривал хълбоците, а единият му край се замятал върху гърдите. Обикновено той се правел от домашно тъкан плат на сини или червени ивици. В спомените си швейцарската възпитаничка Райна Костенцева разказва как през 1908 г. като учителка в Бургас влязла без банска риза в местната женска баня и предизвикала истински скандал. Изтъркването на тялото с кесия от домашно платно обикновено вършели теляци. С насапунисването на косата започвала и първата закуска - другата храна и баницата се поставяли в ниши над курните. Къносването траело поне три часа, като през това време се изпирало донесеното пране и свалените дрехи. Следвало обедното похапване, след което можело и да се поспи вън в съблекалнята или на самия нар пред курната. Излежаването траело 2-3 часа и било съпроводено със сладки клюки на кафе и шербет, докато децата лудували и щурували в басейна. В петък и събота, когато обикновено ставали еврейските и турските тържества, в банята ставала голяма гюрултия. Водели тук бъдещите булки, на които къносвали и ноктите на ръцете и краката, а с гасена вар премахвали космите. Свирни,крясъци, звънливи дайрета и кючеци съпровождали ритуала, което за другите посетителки било истинска мъка. Пир за мъжките погледи дал един земетръс, който изкарал паникьосаните голи жени от банята, препасали снага само с чаршаф.

Събитието е дало сюжет на прелюбопитна пощенска картичка от неизвестен издател, притежание на журналиста-колекционер Иван Тодоров. Надписът - на български и на френски - гласи: "София. Земетресението на 22 март 1904 в 12,30 ч. след обед." Виждаме подплашените полуголи грации, срещу които плакнат очи господа с бомбета и бастуни, а най-вдясно мустакат стражар бди всичко да става все пак в рамките на закона...

Петъкът бил ден за публичните жени. Старият турски хамам от XIV век бил прилепен до джамията - откъм Халите влизали жените, откъм ЦУМ - мъжете. Двете крила били схлупени и прогнили, но в тях шуртяла обилна вода. На 1.III.1881 г. общинският съвет обсъдил проект за преустройство - нови 50 отделения в два реда, разделени с коридор, отделение с руска баня и вани за болни. Предвидена била и перачница. Потърсили за стопанисване на новата баня предприемач, но поставили и стриктни условия. Той трябвало сам да обзаведе местата "от първий разряд" с "порядочни постилки", напълнени с вълна или с пух, с пердета, гребени, четки и хавлии. Във втори разряд качеството било по-долно" и пълнежът бил от сено, а третокласните места били постлани само със сламеници. В женското отделение имало два разреда, като в цената била включена и една бохча пране. "Хавлиите не треба да издават зловонни миризми", гласяло общото изискване. И в обновената баня столичани не се отказали от старите табиети - къпането да става "с разни кефове." Внасяли ракийки и мезета, бистрели клюки - банята заприличала на увеселително заведение.

Един ден обаче съвестни общинари накачили по стените правилник за вътрешния ред, в който се казвало:

1. Мъже и жени не е позволено да се къпят заедно.

2. Внасянето и употребляването на спиртни напитки вътре в банята не е позволено.

3. Псувни, викания и всякакъв вид неприлични и противни на добрите нрави действия се строго забраняват.

След година-две били внесени и други промени. Един ден в седмицата общата къпалия се заделяла за долните военни чинове и арестантите-безплатно. Публичните жени можели да се къпят само в петък след пладне, от 2 до 5 часа. Когато в мъжката баня се къпели жени, касиерът и управителят задължително трябвало да са от съшия пол. Днешната сграда на Централна баня е открита през 1911 г. и е един от най-добрите образци на модния по това време стил "сецесион". Майоликовата керамика с растителни орнаменти по фасадата прави художникът Харалампи Тачев. За американеца Уилям Мънроу, посетил София през 1914 г., това е "най-хубавата обществена баня в света".

БГ история. info