Харвард е университет №1 в света, няма български ВУЗ в 500-те
Класацията е според рейтинга Цзяо Тун, който се извършва всяка година от Инситута за висше образование в Пекин.
Петдесет и три от стоте най-добри вузове в света са американски. Второто място е на Великобритания с 11 вуза, а третото място си поделят Германия и Япония с по шест университета. Канада, Франция и Швеция имат по четири свои, Швейцария - три, а Австралия и Холандия са представени от по два вуза. По един представител в престижната стотица имат Дания, Израел, Норвегия, Русия и Финландия. Считаният в Русия за елитен Санкт-Петербургски държавен университет заема едва 305-о място от общо 500, които оформят разширен списък на рейтинга Цзяо Тун. В този списък не попада нито едно българско висше учебно заведение.
Преди дни Цзяо Тун първи публикува не само рейтингите на вузовете като цяло, но и допълнителни пет рейтинга в различни научни области: естествени науки и математика; технологии и компютърни науки; науки за живота и земеделието; медицина и фармацевтика; социални науки. Във всеки раздел са класирани 100-те най-добри университета. Тук България също няма свой представител, както и другите бивши соцстрани, с изключение на Московския държавен университет, който е 41-и по математика и естествени науки.
Почти едновременно излезе и друга престижна класация, известна като „Уебометрикс". В нея първенец е Станфорд, следван от Масачузетския технологически институт, Калифорнийския университет в Бъркли, Харвард, университетът в Пенсилвания и т.н.
Класацията според рейтинга THES за 2007 г. все още не е публикувана. Миналата година списъкът там се водеше от Харвард, Кембридж, Оксфорд, а четвъртото място си разделяха Масачузетския технологически и Йелския университет.
На какво се базира класацията?
Всеки рейтинг дава на вузовете някаква характиристика, изразена в число. Нещо като оценка. Тази оценка е различна при прилагането на различните рейтинги.
В Цзяо Тун оценката съдържа следните компоненти: качество на образованието, ниво на сътрудниците, ниво на изследванията, брой на студентите и преподавателите. Качеството на образованието се определя от бройката Нобелови лауреати, завършили съответния ВУЗ или лауреатите на наградата Филдс за математика. Нивото на преподавателите се определя също по броя Нобелови и наградите Филдс. Също така се взима предвид нивото на цитирани преподаватели по света.
Нивото на изследванията се определя по броя на публикациите в издания като Nature и Science, както и броят на статиите, цитирани в специалния списък на Института за научна информация. Към тези компоненти се прибавят още много други, чийто сбор допълва престижа на съответното учебно заведение.
По принцип, всички вузове, които влизат в 500-те най, приветстват и подкрепят годишните класации. Останалите са повече любопитни, но понякога не скриват скептицизма си относно степента на достоверност. Според тях, задачата да се подредят вузовете по престиж правилно, е почти неразрешима. Оценката за много вузове в малки държави невинаги е обективна. Поради тази причина учебните заведения в Източна Европа плащат данък на Желязната завеса и „студената война".
У нас от няколко години се говори за рейтинг на висшите учебни заведения, но до единна оценка и критерии така и не се стигна. Традиционно се счита, че лидер сред вузовете е Софийски университет „Св. Климент Охридски". Оттам нататък нещата са неясни и твърде спорни. Висшият инситут за национално и световно стопанство също е сред лидерите, както и ВИАС. Но не по-малко престижни са и други вузове като Техническият университет, университетите в Пловдив, Велико Търново и Благоевград, Медицинска академия, Минно-геоложкия институт и др. Тяхното подреждане винаги предизвиква спорове и сръдни. Засега безусловен изглежда авторитетът на СУ. Повечето българи ще посочат именно него, ако попаднат в анкета за вузовете. Но конкуренцията е все по-силна. Frognews.bg
Моля, подкрепете ни.
