Неудобствата са две: трябва да се монтира някакво обяснение за пред публиката, но не трябва да се произвеждат доказателства, за които някой ден прокуратурата да се сети. Следва просълзаващ разказ за Мата-Хари, намеци за нейната самоличност, а прокуратурата - крайно услужливо- успява така и да не разбере кой конкретно се крие зад тази красива история за любов и прекалено вместими дамски чанти.
Дотук добре, обаче трябва да се осигури мълчанието и поне някаква недосегаемост на реалната собственичка на чантата. Честно казно, имах доста черни мисли в тази насока, а съм бил неправ. Любовта е надделяла...
Честито на корейците!
P.S. Боя се, че ще се наложи да смутим тази идилия с въпроси, които ще зададем на МВнР в София и Сеул и други действия, чрез които да проверим тази хипотеза.
Христо Иванов
