Ивица Челикович: Фашизъм и историческа козметика

В тази област се застъпва необходимостта Европейският съюз да изгради по -силен общ подход за справяне с несериозните историографски тълкувания. Едно предложение в такъв контекст е да се съберат известни историци в Европа като част от дългосрочен семинар, за да се обменят и хармонизират по-подробно възгледите и мненията за най-грубите и несериозни опити за изкривяване на историята.

Събуждане на призраци
Стремежът на България да изтрие печата на собственото си фашистко минало остава като константа по отношение на историческите „изгубени територии“ и тяхното „освобождение и управление“, които според възгледите на българските политически лидери и учени не бива да се характеризират и наричат ​​като класическо занимание. Подобен подход очевидно е облагодетелстван от София и днес по отношение на развитието на съседните отношения с Македония.

Въпросът, повдигнат от премиера Заев, от друга страна е, че на фашизма не трябва да се приписва национална детерминанта, в случая „българския“ фашистки окупатор, защото е обидно, когато се говори днес за българската нация като цяло. Това обаче може основно да се разбере като ненужна релативизация на упоритите исторически ревизионистични опити на София за нейната фашистка и окупационна роля във Втората световна война, което би било възможно само ако се даде предпочитание на леките политически квалификации, за да се избегнат сериозни академични, но и политически дебат в отношенията между двете страни и в по -широкия регион.

Проблемът, който е много ясно разположен в Европа във връзка с този начин на релативизиране на историческите факти, е, че пробуждането на призраци от Втората световна война не предлага продуктивна перспектива за по -нататъшното развитие на европейската интеграция.

Скандинавските историографски интерпретации и анализи, като тези на Историческия институт в една от най -важните висши училища в Скандинавия, Университета в Лунд, ясно определят ролята на България в фашистката коалиция на Хитлер, че нацистка Германия позволява на България да управлява „по -голямата част от територията на днешна Македония. По време на българската окупация, т.е. в българската „окупационна зона“, както твърди един от най -важните авторитети на историческата наука в Швеция, професор Дик Харисън, са извършени редица военни престъпления, включително депортирането на еврейското население, “ с изключително малък брой оцелели. "

Подобни историографски факти доминират навсякъде в историческите записи на Европа. Това е окупация, която с благословията на фашистка Германия е извършена и "администрирана" от българската фашистка държава, а не друга.

Историята не може да бъде „разкрасена“
Историята не може да бъде „разкрасена“ в интерес на опитите за възраждане или вампиризиране на големи държавни идеи и претенции, за да се наложи политическа воля и господство на този, който се счита за по -слаб в междудържавните отношения. Следователно е необходимо да се подчертае, че безспорните исторически факти не могат да бъдат обект на някакви неясно определени преговори, дори с цената на напредъка, чиято полза може да се види в контекста на бъдещите (добро) съседски отношения.

Тъмното наследство на фашистката епоха и опитите да се релативизират последствията му в контекста на новите политически отношения и реалности са особено очевидни при парламентарните избори за ЕС, които се очаква да създадат предпоставки за изграждане на прогресивни съюзи и в същото време да функционират като ясен антидот на фашизма, неговия по -вампиризъм или историческо отричане.

И България, и Македония не се нуждаят от изтриване от учебниците или преразглеждане на ясно потвърдените исторически факти за фашизма и българското фашистко минало, но това, което изглежда най -необходимо, е прогресивен политически подход при организиране на хората и политически действия около ценности като какво са демокрацията и равенството. Формулирането на идеологическа критика трябва да намери изход от традиционните политически отклонения и манипулации, които с пълни уста с фалшиви и лицемерни фрази за взаимно уважение, през историческа перспектива, непрекъснато задълбочават разделенията на Балканите.

Смисълът на борбата за историографските тълкувания, свързани с Втората световна война, не бива да води до такъв резултат, че тя да се рови и „заравя“ в нови исторически окопи. Защото с това, което Заев предлага под формата на своеобразна историческа козметика, по отношение на характера на българското фашистко минало, въпреки добрите намерения да изясни спорните въпроси в междудържавните отношения, той едва ли може да намери оправдание дори в този, който е известен Оруел - че „този, който контролира историята, контролира бъдещето“. Това обаче е двустранен спор, който според много неща, които го характеризират, на преден план не е насочен към търсене на изход в бъдещето, напротив, заплашва да замъгли още по -тъмния исторически хоризонт.

Ивица Челикович, Слободен печат, Македония

УТОЧНЕНИЕ: Мнението на Челикович е негова авторска позиция. Смятаме, че нашите читатели имат право да знаят какво се пише и говори в РСМ за България. Редакцията на Фрог нюз е готова да предостави и други гледни точки по тази и други теми, свързани с отношенията ни със СРМ и общото ни минало с македонския народ.