Какво се случва зад затворените врати на КТБ?

Част 1 – Първата одиторска проверка

Корпоративна търговска банка АД е под специален надзор с решение на УС на БНБ от 20.06.2014 год. Два дни по-късно БНБ поставя незаконосъобразно под особен надзор и дъщерната й Търговска банка Виктория ЕАД (бивша Креди Агрикол България ЕАД). В прессъобщение от същия ден, 20.06.2014 год., БНБ заявява решително пред обществеността, че с цел запазване на финансовата стабилност на страната и  заедно с пълната подкрепа на правителството, Централната банка ще възложи на квесторите да осигурят пълен анализ и оценка на активите и пасивите на банковата група от независим външен одитор за срок от десет дни. По този начин БНБ си поставя за цел да бъде набавена необходимата професионална експертиза, на база на която да стане известен размерът на поетия ангажимент от БНБ и правителството за запазване на дейността на банковата група КТБ при нейното оздравяване, както и за оказване на ликвидна подкрепа на банковата група, с която да се удовлетворят в пълния размер задълженията й към нейните клиенти. Официално и без признаци на колебание е заявено и че Корпоративна търговска банка и нейното дъщерно дружество ще отворят на 21 юли в 9.00 часа.

Намеренията и действията на Централната банка на пръв поглед изглеждат адекватни и навременни спрямо кризисната ситуация, но какво всъщност се случва?

На 26.06.2014 год. квесторите на КТБ сключват договори за извършване на договорени процедури относно активите и пасивите на банката с три одиторски дружества - „Делойт одит“ ООД, „Ърнст и Янг“ ООД и „АФА“ ООД. Обхвата на тези договорени процедури включва:

·         проверка и анализ на избрани активи с цел установяване необходимостта от допълнителни обезценки;

·          установяване на индикации за юридическа, икономическа или друга свързаност между кредитополучателите; 

·         проверка и анализ на инвестиционния портфейл с цел установяване необходимостта от допълнителни обезценки;

·         ограничен анализ на пасиви с цел установяването на кредиполучатели, които поддържат депозитни и разплащателни сметки в банката;

·         проверка и анализ на извадка от банкови гаранции.

Изрично се уточнява обаче че проверката не включва оценка на обезпеченията по кредитите, както и каквато и да е оценка по смисъла на приложимите на територията на България национални и международни оценителски стандарти. Също така, процедурите не включват и не представляват правен анализ на валидността на вземанията и задълженията, както и на обектите, предмет на проверките.

От гореизложеното правят силно впечатление два факта: договорените от квесторите процедури имат ясна и прецизно определена насоченост, а именно към търсене и идентифициране на необходимостта от допълнителни обезценки по отношение на кредитите и инвестициите на банката, а в същото време тези процедури сами по себе си са далеч от заявения от БНБ „пълен анализ и оценка на активите и пасивите на банковата група“, който би могъл да се постигне единствено чрез извършване на пълен правен и финансов дю дилиджънс, а не на ограничени по своята същност договорени процедури върху финансова информация, резултатът от които е доклад за фактически констатации. Казано по-просто, одиторските фирми са наети да свършат лимитирана по отношение на обхвата си и крайния срок работа, при това с доста конкретна насока – търсене на допълнителни обезценки, като в крайна сметка те със сключването на договора с квесторите заявяват, че ще издадат доклад за констатации, базиран на наличната в банката информация,  без да правят по задълбочен собствен анализ или оценка. И тъй като квесторите на КТБ договарят само въпросните процедури, които сами по себе си не са нито одит, нито дори и преглед на финансова информация, те от самото начало са наясно, че одиторите няма да изразят мнение в своите доклади относно проверената информация, както и че няма да дадат увереност по отношение на пълнотата и достатъчността на извършените от тях процедури.

Това е напълно логично, тъй като те са наети от квесторите да извършат именно тези процедури и то точно по този начин. Поради тази причина, както и за да защитят професионалната си репутация, одиторските фирми ясно записват в договорите си за поетия от тях ангажимент, че те няма да изразяват мнение или становище, нито да дават сигурност относно точността и пълнотата на каквато и да е финансова или друга информация, изготвена и представена от КТБ по време на тяхната проверка. Всеки на мястото на квесторите на банката би се замислил какво всъщност ще получи като краен резултат от възложената проверка и срещу договореното щедро възнаграждение в общ размер от 1 200 000 лева – набор от констатации, които не представят нито мнение, нито оценка, не дават увереност, нито сигурност относно проверената информация. На квесторите обаче всичко това  им изглежда нормално и резонно, защото в крайна сметка те ще получат доклади с предварително зададена насоченост, та било то макар и само с фактически констатации.

Всъщност това би било напълно достатъчно за широката общественост, която няма да анализира професионалната обоснованост на този тип договорени процедури и тяхната тежест в ситуацията, а ще използва единствено направените заключения. А дали квесторите, които за да заемат тази длъжност, задължително трябва да отговарят на определени високи професионални изисквания, са могли да направят необходимата експертна преценка дали договорените от тях процедури са най-подходящи за целите на пълната и обоснована оценка на активите и пасивите на КТБ – изводът оставяме на вас! А може би просто са изпълнявали поредната поръчка на БНБ…

След приключването на проверката от трите одиторски фирми и нарасналия обществен интерес, БНБ оповести публично резултатите с прессъобщение от 11.07.2014 год. Според изготвените доклади става ясно, че „в резултат на липсата на достатъчно информация одиторите изразяват мнение, че не може да се оцени финансовото състояние на длъжниците и възможността им да обслужват кредитите си. Не могат да бъдат оценени също така и наличието и качеството на обезпеченията, което от своя страна води до невъзможност за съставяне на крайно заключение за състоянието на част от кредитния портфейл в размер на 3.5 млрд. лв.“ Изводите от извършените „проверки“ не пораждат учудване, тъй като при поставен срок от 10 дни и договорени процедури с ограничен обхват, тези одиторски констатации няма как да бъдат различни. За съжаление обаче интерпретацията и окраската, която БНБ си позволява да направи върху одиторските доклади, е в голяма степен предубедена и силно предопределяща последващите събития: „Резултатите от прегледа на Корпоративна търговска банка говорят меко казано за действия, несъвместими със закона и добрите банкови практики. Липсват, а по-вероятно е да са унищожени в дните преди квестурата, съществени части от кредитните досиета за кредитен портфейл в размер на 3.5 млрд. лв., от 5.4 млрд. лева общ кредитен портфейл. За съжаление, тези действия не могат да бъдат регистрирани с инструментариума на дистанционния банков надзор и навеждат на мисълта за умишлени злоупотреби... Очевидно е, че не можем да пълним „каца без дъно“, както казва мъдрият български народ и не можем да одържавим Корпоративна търговска банка в сегашния й вид, както беше обявено на 22 юни, преди да бъдат известни данните от проверката…“ /11 юли 2014 г., изявление на Иван Искров, Управител на БНБ пред медиите/.

В крайна сметка, докладите на одиторите така и не станаха обществено достояние и никой не можа да разбере какво всъщност пише в тях. Останаха обаче много изводи:

·         В период, когато КТБ е затворена, със спрени операции, и трябва да бъде оздравена, квесторите похарчват 1 200 000 лева за проверка, която от самото начало е очевидно, че няма да донесе необходимия резултат по отношение на оповестените от БНБ намерения за извършването на „пълен анализ и оценка на активите и пасивите“ на КТБ. За сравнение таксите, плащани за пълен годишен одит на банката през предходните години, не са надвишавали 155 000 лева.

·         БНБ силно изкривява фактите от одиторските доклади и манипулира общественото мнение чрез изявленията си в предварително зададена от нея насока.

·         Квесторите губят ценното време от 2 месеца, през което биха могли да предприемат работещи мерки и вече да са изпълнили план за оздравяването на КТБ, какъвто всъщност никой нито е виждал, нито е чувал. Те дори все още нямат никаква идея относно реалната оценка на активите и пасивите на банката, затова ангажират отново трите одиторски фирми, извършили първата „проверка“, за нова оценка. Този път тя ще продължи 2 месеца - от средата на август до средата на октомври. Какъв ще бъде резултатът от нея (ако и сега информацията се окаже недостатъчна за изготвянето на оценка както предния път) и колко пари ще трябва да плати затворената КТБ АД при положение, че за първата проверка със срок 10 дни плати 1 200 000 лева, можем само да гадаем…

Очаквайте част II