Кой за какво (и за колко) се бори в Европарламента

Изборите минават и заминават, след тях новоизбраните депутати започват реална работа в институцията, която за мнозина българи все още изглежда виртуална. Европейският парламент в много отношения напомня националните камари, но редом с това има и своя специфика.
Такава е системата на политическите групи в Европейския парламент. Вместо да бъдат организирани по чисто национален принцип, европейските депутати се организират в наднационални групи по общи интереси. Политическите групи са именно тези наднационални формации.
Групата на ЕНП-ЕД е най-голямата и единствената, в която са представени всичките 27 страни-членки на ЕС. броят на депутатите в нея е 277. Настоящият председател е Жозеф Дол (Великобритания). Групата иска Европа, създаваща възможности и благосъстояние в рамките на единен пазар, конкурентен на световно ниво, като в същото време е за добруването на всички. Това е най-многочислената политическа група от 1999 г. насам.
Групата на Партията на Европейските социалисти е втората по големина в Европейския парламент с 218 представители. Председател е германският социал-демократ Мартин Шулц. Партиите, членуващи в ПЕС отстояват идеите на социалдемокрацията и демократичния социализъм, считат, че безработицата е огромна пречка пред социална Европа. Най-много депутати в групата на ПЕС има от Франция - 31, следвана от Испания с 24 и Германия с 23. Шестима евродепутати от ПЕС са българи.
Групата на Алианса на либералите и демократите за Европа има 105 представители в ЕП, като най-много са депутатите от Италия и Великобритания - по 12. Председател на групата е Греъм Уотсън.
Групата на Съюза за Европа на нациите се разполага в дясното политическо пространство. „Опазването на нашите културни ценности, подкрепата за народите, които търсят напредък, са целите на групата. Тя има 44 евродепутати, като най-много са представителите на Полша - 20.
Групата на Зелените/Европейски свободен алианс се състои от две отделни европейски политически партии - Европейската зелена партия и Европейският свободен алианс. Най-много са представителите на Германия - 13.
Конфедеративната група на Европейската обединена левица - Северна зелена левица е социалистическа и комунистическа група в ЕП, която включва две основни организации - Европейската обединена левица и Северната зелена левица. Групата е създадена е през 1994 година има 41 представители в сегашния Европейски Парламент, като най-много са депутатите от Германия и Италия - по седем.
Групата Независимост/Демокрация в Европейския парламент изповядва противопоставяне на европейската Конституция и съпротива срещу централизацията и бюрократизацията на Европа. Сформирана през юли 2004 г. като наследник на Групата на Европа на демокрациите и различията, групата представлява около 3% от депутатите, с 23-ма членове от 9 държави.
Групата Идентичност, Традиция, Суверенитет е най-новата и малка група в Европейския парламент. Създаването й стана възможно след присъединяването на България и Румъния към ЕС на 1 януари 2007. групата е определяна като крайно дясна и националистическа. Групата е съставена от представители на асоциацията на крайнодесните и националистически европейски партии - Евронат и пет необвързани национални партии. Най-много са представителите на Франция - 7.
Освен политическите групи в настоящия Европейски парламент има и 14 независими депутати. По трима независими представители са от Великобритания, Полша, Словакия и Италия. По един независим депутат има от Чехия и Австрия.
В момента заплатите на всички депутати се отпускат от техните правителства. Обикновено заплатите на членовете на ЕП се равняват на тези на депутатите в тяхната страна. ЕП покрива:1. Пътни (за пътуване до Брюксел и Страсбург, възможно е да се включат и други пътувания по работа) със самолет цената на билет е в икономическа класа (след представяне на boarding cards); с кола: 71 евроцента на километър за първите 500 kм и 30 цента на км. след това; 2. Дневни (покриващи разходи за хотел и ресторант; изплащат се само, ако се потвърди присъствие на работа чрез вписване в регистър) 279 евро на ден; 3. Общи разходи (офис материали и др..) - 3.946 евро на месец; 4. Сума за асистенти (за заплати на асистентите, но само след представянето на договорите) - най-много 15.496 евро на месец (точната сума зависи от това колко асистенти са наети на каква заплата).Това е настоящата система за заплащане на депутатите. През 2009 г. след изборите ще влезе в сила нов "Статут за членовете на ЕП", според който всички депутатите ще получават еднакви заплати, които ще се изплащат от Парламента.
Евродепутатите са длъжни да спазват и съответстващи на позицията им норми на поведение. Те следва да упражняват мандата си независимо, не могат да бъдат обвързвани с каквито и да било указания и не могат да поемат задължителен мандат. Върху членовете на ЕП не могат да бъдат налагани ограничения на движението, когато пътуват към или от заседания на парламента. Евродепутатите не могат да бъдат претърсвани, задържани или съдени за изразените от тях мнения или подадените от тях гласове при изпълнението на задълженията им. Всяко искане за снемане на имунитет, отправено до Председателя от компетентен орган на държава-членка, се обявява в пленарно заседание и се отнася за разглеждане от компетентната комисия. Председателите на обединения от членове на ЕП, са длъжни да декларират всяка помощ, парична или в натура, която, ако бъде предложена на отделни членове на ЕП, следва да се декларира. Преди да се изказва в Парламента или в някой от неговите органи, както и ако бъде предложен за докладчик, всеки член на ЕП, който има пряк финансов интерес от обсъждания въпрос, разкрива устно този интерес. В началото на всеки парламентарен мандат квесторите определят максималния брой сътрудници, които могат да бъдат акредитирани от всеки член на Парламента. При встъпване в длъжност акредитираните сътрудници подават писмена декларация за професионалната си дейност, както и за всяка друга платена функция или дейност, която извършват.
Сегашният петгодишен мандат на Европейския парламент изтича в средата на 2009 г. След това от 18 броят на българските евродепутати ще намалее с един и нашите представители в ЕП ще са 17. Съответно след следващите евроизбори Румъния ще има 33 вместо сегашните 35 представители