1|
8224
|19.05.2017
АКТУАЛНО
КОНПИ отпадна от битката за парите от БТК
Държавата е близо до пълен провал в опитите си да прибере нещо от сделката за Българската телекомуникационна компания (БТК). С определение на Софийски градски съд (СГС) от април 2017 г.
Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) е отстранена от дело, което синдиците на КТБ водят срещу VTB Capital. КОНПИ има наложен запор върху 43% от компанията-майка на БТК – „Вива Телеком България“ и води дела за отнемане в поза на държавата на поредица активи, които претендира, че са собственост на Цветан Василев.
СГС обаче е отказал да присъедини КОНПИ като „трето лице помагач“ към делото, което синдиците на КТБ водят с лондонското поделение на VTB Capital.
Историята на целия иск е доста забавна. И също толкова несериозна.
КТБ завежда дело срещу VTB Capital и люксембургската V2 Investment през март 2016 г. Това е четири месеца след провеждането на мнимия търг в Лондон, на който VTB Capital продаде акциите на InterV Investment на Спас Русев, Милен Велчев и…ВТБ. Определената в търга цена от 330 млн. евро е значително над стойността на кредита, отпуснат на InterV Investment и останал непокрит. Поради неговото непокриване VTB Capital обявява обезпечението по кредита – акциите на InterV Investment за продажба. И групата на Спас Русев, Милен Велчев и самата ВТБ ги придобива. Но кредитът е за 150 млн. евро, а цената в търха е 330 млн. евро.
В резултат остават 180 млн. евро. Какво се случва с тях? На теория след като кредиторът – VTB Capital, се удовлетвори трябва да преведе останала част към собствениците на InterV Investment. По онова време това са LIC Telecommunication – в миналото си контролирано от Цветан Василев, а после от руснака Дмитрий Косарев с 43%, Crusher Investment – официална собственост на ВТБ, по признания на Василев, притежаваща акциите само номинално, и бившите кредитори на БТК, групирани около Майкъл Тененбаум с 23%.
Излишъкът над претенцията на VTB Capital би трябвало да отиде към тях. По признания на почти всички участници в схемата придобиването на първите два дяла или общо 76% от БТК е станало с пари с произход КТБ.
Това е и формалната причина синдиците на КТБ да заведат дело срещу VTB Capital, с което претендират за „горницата“. Според източници на „Студия Трансмедия“ става дума за 125 млн. евро., които и в момента стоят блокирани по ескроу сметка на VTB Capital в Лондон.
И тук започва проблемната част. Според юристи, с които „Студия Трансмедия“ разговаря, искът на синдиците на КТБ няма особени изгледи за ефективен успех. Причината главно е, че се води в България, а каквото и да е решението на съда в София то едва ли ще бъде ефективно приложено без да се мине през съдебен процес в Англия и дори Люксембург.
Всъщност съдебният процес, който се води в България има само едно ефективно действие. Блокирало е парите по сметката на VTB Capital и дава основание на лондонското звено на ВТБ да не ги нарежда към бившите собственици в БТК. Това най-вероятно е добра новина, защото дава някакви шансове на КТБ, респективно държавата, да получи каквото и да е удовлетворение от смяната нa собственост в БТК.
И тук идва трудната част. Според информация на „Студия Трансмедия“ над сумата има наложен и обратен запор, и той е по иск на Empreno Ventures. Това е дружество от структурата компании, контролирани от Дмитрий Косарев. Така дори и българският съд да удовлетвори претенциите на КТБ то VTB Capital няма да е в състояние да преведе парите на българската банка.
Източник на „Студия Трансмедия“, запознат с процеса по вземане на решение за водене на делото коментира, че синдиците на КТБ първоначално са били против завеждането на иска. Именно заради слабата му ефектовност, а и заради нуждата от сериозен депозит. Над 1 млн. лв. са платени до момента като депозит по делото. Впоследствие синдиците са сменили решението си. Какво ги е накарало да го направят не е ясно. Но поведението им по делото личи, че и в момента те не му отдават голямо значение.
Така например близо три месеца им е отнело да изберат куриерска фирма, която да връчи на насрещните страни част от документите. Също толкова време е отнело и вкарването в СГС на преведени документи.
Разбира се това забавяне може да бъде определено и като съвсем целеви опит да се тупка топката.
Каквато и да е причината като резултат от нея има само едно – държавата снижава до минимум шанса си да получи каквото и да е удовлетворение от смяната на собственост в БТК. Смяна на собственост, която се случи само и единствено благодарение на пасивното поведение на държавата в предишното правителство на Бойко Борисов.
СГС обаче е отказал да присъедини КОНПИ като „трето лице помагач“ към делото, което синдиците на КТБ водят с лондонското поделение на VTB Capital.
Историята на целия иск е доста забавна. И също толкова несериозна.
КТБ завежда дело срещу VTB Capital и люксембургската V2 Investment през март 2016 г. Това е четири месеца след провеждането на мнимия търг в Лондон, на който VTB Capital продаде акциите на InterV Investment на Спас Русев, Милен Велчев и…ВТБ. Определената в търга цена от 330 млн. евро е значително над стойността на кредита, отпуснат на InterV Investment и останал непокрит. Поради неговото непокриване VTB Capital обявява обезпечението по кредита – акциите на InterV Investment за продажба. И групата на Спас Русев, Милен Велчев и самата ВТБ ги придобива. Но кредитът е за 150 млн. евро, а цената в търха е 330 млн. евро.
В резултат остават 180 млн. евро. Какво се случва с тях? На теория след като кредиторът – VTB Capital, се удовлетвори трябва да преведе останала част към собствениците на InterV Investment. По онова време това са LIC Telecommunication – в миналото си контролирано от Цветан Василев, а после от руснака Дмитрий Косарев с 43%, Crusher Investment – официална собственост на ВТБ, по признания на Василев, притежаваща акциите само номинално, и бившите кредитори на БТК, групирани около Майкъл Тененбаум с 23%.
Излишъкът над претенцията на VTB Capital би трябвало да отиде към тях. По признания на почти всички участници в схемата придобиването на първите два дяла или общо 76% от БТК е станало с пари с произход КТБ.
Това е и формалната причина синдиците на КТБ да заведат дело срещу VTB Capital, с което претендират за „горницата“. Според източници на „Студия Трансмедия“ става дума за 125 млн. евро., които и в момента стоят блокирани по ескроу сметка на VTB Capital в Лондон.
И тук започва проблемната част. Според юристи, с които „Студия Трансмедия“ разговаря, искът на синдиците на КТБ няма особени изгледи за ефективен успех. Причината главно е, че се води в България, а каквото и да е решението на съда в София то едва ли ще бъде ефективно приложено без да се мине през съдебен процес в Англия и дори Люксембург.
Всъщност съдебният процес, който се води в България има само едно ефективно действие. Блокирало е парите по сметката на VTB Capital и дава основание на лондонското звено на ВТБ да не ги нарежда към бившите собственици в БТК. Това най-вероятно е добра новина, защото дава някакви шансове на КТБ, респективно държавата, да получи каквото и да е удовлетворение от смяната нa собственост в БТК.
И тук идва трудната част. Според информация на „Студия Трансмедия“ над сумата има наложен и обратен запор, и той е по иск на Empreno Ventures. Това е дружество от структурата компании, контролирани от Дмитрий Косарев. Така дори и българският съд да удовлетвори претенциите на КТБ то VTB Capital няма да е в състояние да преведе парите на българската банка.
Източник на „Студия Трансмедия“, запознат с процеса по вземане на решение за водене на делото коментира, че синдиците на КТБ първоначално са били против завеждането на иска. Именно заради слабата му ефектовност, а и заради нуждата от сериозен депозит. Над 1 млн. лв. са платени до момента като депозит по делото. Впоследствие синдиците са сменили решението си. Какво ги е накарало да го направят не е ясно. Но поведението им по делото личи, че и в момента те не му отдават голямо значение.
Така например близо три месеца им е отнело да изберат куриерска фирма, която да връчи на насрещните страни част от документите. Също толкова време е отнело и вкарването в СГС на преведени документи.
Разбира се това забавяне може да бъде определено и като съвсем целеви опит да се тупка топката.
Каквато и да е причината като резултат от нея има само едно – държавата снижава до минимум шанса си да получи каквото и да е удовлетворение от смяната на собственост в БТК. Смяна на собственост, която се случи само и единствено благодарение на пасивното поведение на държавата в предишното правителство на Бойко Борисов.
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads
