Може ли да се обича Комисията за финансов надзор?

Всеки анализатор е наясно, че основната разменна валута както на Уолстрийт, така и в лондонското Сити, Токио, Берлин или София, е доверието.

Дълговата криза на Стария континент само отчасти се дължи на бюджетните проблеми на европейските държави. В много по-голяма степен проблемите се коренят в масовото бягство към стабилни убежища за капитала, което води до нестабилност на бенчмарк индексите, по-висока доходност по държавните облигации, да не говорим, че банките, затруднени да изкарат печалби на фондовите пазари, са далеч по-малко склонни да поемат рискове с отпусканите кредити и пряко ограничават съвземането на реалната икономика.

С други думи, ЕЦБ и Федералния резерв може и да вливат ликвидност в Европа и САЩ, но това, от което най-вече имат нужда пазарите, е друга валута – доверието.

Не случайно на този фон темата за засилване на регулациите става повече от актуална.

За да се справят с кризата на доверие, регулаторите по света се изправени пред две основни задачи – да подобрят имиджа на финансовия сектор като цяло, но и да се погрижат за собствения си образ.

Какви са потенциалните щети от недостатъчния контрол е ясно на всеки, запознат поне повърхностно с историята на българския фондов пазар. Родната търговия така и не успя да се съвземе от удара, нанесен й преди много години от компании като Лайф Чойс, Ийст Уест интернешънъл и Лекс. Малцина помнят времето, когато дори пенсионерите четяха борсовите обзори и купуваха акции. Тази „мода” бързо отшумя, и вероятно още много вода ще изтече, преди дребният български инвеститор да се реши отново да рискува. Ако прибавим към това съмненията около купуването на пенсионен фонд „Доверие” и съмненията за неговото източване – нещата стават още по-сериозни.

За да почнат да се случват все пак дори неща, са необходими безупречни действия и неопетнена репутация на основия контролен орган – Комисията за финансов надзор.

Тази задача се затруднява от факта, че българинът, освен че е опарен от „пирамиди”, традиционно храни дълбоко недоверие към чиновници и ведомства от всякакъв вид и цвят. Според последни социологически иследвания, сме по-склонни да вярваме на Фейсбук, отколкото на родния си парламент – съотношение 26 към 19%...

За да се преодолее тази криза на доверие, КФН трябва не само да предприема адекватен надзор над пазарите, но и да се погрижи за безупречното си досие.

И за поведението на някои свои служители. Въпреки че като цяло брокери оценяват работата на ведомството високо, из професионалните среди зачестяват слуховете и оплакванията срещу отделни чиновници, които накърняват доброто име на институцията, а оттам застрашват бъдещето на българския капиталов пазар като цяло. Именно в тази връзка все по-често може да се чуе името на Евгени Недев, отговарящ за „Ивестиционни Посредници”. Та същият този човек се прочул най-вече с кадровите чистки, извършени след последната смяна на ръководството на Комисията.

Говори се също, че Недев е разследван от няколко служби, а като основен мотив се сочи замесване на името му в корупционни практики. Разбира се съотвените органи са тези, които ще се произнесат, но слуховете се разпространяват бързо.

Вероятно това е причината в инвестиционните среди да се говори, че дирекцията почти не функционира. И уж непрекъснато се говори за прозрачност на действията, то въпросните съмнения и сигнали така си и остават в сферата на слуховете, вместо да бъдат опровергани или съответно признати и да се вземат съответните мерки. Докато това не се направи, ще продължат съмненията за чести и неоснователи откази на молби, злоупотреба с власт, подкупи и задкулисни игри.

И когато ощетените лица не смеят да излязат напред открито и да заявят своите съмнения, КФН е изправена пред още по-сериозно предизвикателство – как да защити имиджа си, подронван от ей такива упорити слухове. Аа отговорът е много прост: да инициира разследване. Резултатът, каккъвто й да е той, ще е само от полза на комисията.
Може би регулаторите трябва да се замислят, че понякога единствен чиновник може да заложи на карта и да унищожи години труд за въвзвръщане на доверието към небанковия финансов сектор и капиталовия пазар. И да предпиемат по-строги мерки за почистване на собствения си дом. И да не забравят приказката за кацата с мед и лъжицата катран...