Но всъщност това не е новина. За жалост това е поредно действие от една дълга и тъжна пиеса.
Златни пясъци и Камчия – началото на бетонирането на брега
В първите години на XXI век започва и първата голяма вълна на масово застрояване по Черноморието. В Златни пясъци и района на устието на Камчия десетки хектари дюни и лонгозни гори са изравнени, за да направят място за курортно и инвестиционно строителство, включително мащабни обекти по крайбрежието.
Строителните разрешения се издават ускорено от местни власти, често без екологични оценки, с аргумента, че терените са вече „урбанизирани“. Последиците са трайни – свити плажове, загубени дюни и претоварена инфраструктура, която води до системни проблеми с екологичното състояние на морето.
„Златна перла“ – първият голям сблъсък за Странджа
Проектът за ваканционно селище „Златна перла“ край Синеморец и Ахтопол се превръща в символ на първата организирана гражданска съпротива срещу застрояването на защитени територии.
В сърцето на Природен парк „Странджа“ започва изграждане на комплекс без валидна екологична оценка. Въпреки че зоната попада в „Натура 2000“, институциите дълго време толерират строителството. След години съдебни битки Върховният административен съд обявява проекта за незаконен, а част от сградите са премахнати.
Иракли – последният див плаж под натиск
Плажът Иракли става една от най-емблематичните точки на обществени протести срещу застрояването. Проект за ваканционен комплекс в местността „Кладери“ предизвиква масови демонстрации и блокади в столицата.
Въпреки общественото напрежение и съдебните спорове, част от строителството е реализирано върху стари устройствени планове. По-късно районът получава по-строг защитен режим за природосъобразен туризъм, който ограничава по-нататъшната експанзия, но не възстановява напълно първоначалния му див характер.
Дюнигейт – продажбата на дюни като „пасище“
В Несебър избухва скандал, след като 29 декара дюни в местността „Кокалу“ са продадени от държавата на занижена цена и препродадени с огромна печалба. В документите теренът е записан като „пасище“, за да се заобиколят екологични ограничения.
Случаят води до политически оставки и спиране на строителството. След дълги съдебни битки сделката е обявена за нищожна, а земята е върната на държавата, макар част от дюните вече да са увредени.
Карадере – мегапроектът, който не се случи
Един от последните диви плажове на север става обект на план за мащабен туристически комплекс. Проектът получава статут на приоритетна инвестиция и включва идеи за „устойчиво екоселище“ с хиляди посетители.
След силна обществена реакция и множество съдебни обжалвания разрешителните отпадат. През 2022 г. Карадере е включено в защитени зони, което окончателно блокира всякакво строителство и запазва района в естествения му вид.
Арапя и „Оазис“ – трансформацията на Южното Черноморие
В района на Лозенец и Царево бивши къмпинги постепенно се превръщат в затворени комплекси и урбанизирани зони. На Арапя започва интензивно застрояване, включително изсичане на растителност и промяна на крайбрежния ландшафт. Местната власт и инвеститорите защитават проектите като законни, но общественото напрежение и проверки само временно забавят процеса.
В крайна сметка районът остава силно презастроен, с хронично претоварена инфраструктура и екологични проблеми.
Смокиня – багерите върху дюните
На къмпинг „Смокиня“ тежка техника навлиза в защитени дюни под предлог за почистване и подготовка на временни обекти. Проверки установяват реални увреждания на природни местообитания и нарушения на екологичните режими. Наложени са санкции, а част от дейностите са ограничени. Въпреки това районът окончателно се превръща в силно комерсиализирана туристическа зона.
Алепу – „подпорният хотел“
В защитената зона край Алепу започва строеж на масивна бетонна конструкция, представена като укрепително съоръжение срещу свлачище. Реалната ѝ функция се оказва жилищно-туристическа сграда с всички характеристики на хотел.
Върховният административен съд обявява разрешението за строеж за нищожно, но конструкцията остава на място заради юридически и технически спорове. Случаят се превръща в символ на административни злоупотреби по Черноморието.
Синеморец – „Поляните“ и бетонът върху скалите
Синеморец отново попада под прожекторите. В района на „Поляните“ край селото започва интензивно строителство на вили върху скалисти терени в природни защитени зони. Липсата на канализация и използването на септични ями водят до риск от замърсяване на морето.
Въпреки административни опити за спиране на отделни проекти, значителна част от застрояването е завършена.
Така стигаме до днес и днешните скандали. Наблюдаваме ги и се надяваме най-накрая да падне финалната завеса на тази пиеса. Не за да ръкопляскаме, а за да си отдъхнем, че по морето ни все пак е останала природа.