Най-голямото разочарование е от бавната промяна

За българското обществено мнение, както отминаващата 2008, така и задаващата се 2009 година, са белязани силно от икономическите проблеми и тревоги, показва обобщаващото за годината национално представително проучване на социологическа агенция "Алфа рисърч", направено през декември. Проучването е извършено сред 1200 граждани от цялата страна, съобщи Би Ти Ви. Инфлацията, страховете от световната финансова криза, загубата на доходи и работни места, оглавяват класацията на най-значимите за българите проблеми. 35% очакват влошаване на икономическата ситуация у нас през следващата година, 39% са на мнение, че тя няма да се промени, а едва 26% се надяват на подобрение.
Малко по-оптимистични са оценките в личен план. Делът на песимистите и оптимистите е равен (по 30 на сто). Мнозинството (40 процента) разчитат да запазят и през следващата година сегашния си материален стандарт и покупателна способност, става ясно още от проучването. Доверието в институциите остава ниско, като най-критични са българите към работата на парламента (7% са положителните оценки), правителството (10% одобрение), съда, следствието и прокуратурата (12-14%).
На този фон, а и предвид световната финансова криза, позитивен знак е запазването на доверието към БНБ (53% доверие срещу 14% недоверие) и стабилността на банковата система. 36% смятат, че търговските банки у нас са изцяло стабилни, 42% - "в известна степен" и едва 19 процента, че "не са стабилни и крият рискове".
18 на сто от българите, или 4 на сто повече от 2007 г., са пътували в страна членка на ЕС, като 2/3 от пътуванията са били с цел почивка, екскурзия или туризъм.
Според проучването всеки трети заявява, че в неговото семейство или сред приятелите му има хора, които са заминали на работа в страна от ЕС след 1 януари 2007 г.
Общественото мнение обаче е разделено на две по въпроса как ще повлияе световната икономическа криза върху съотношението между заминаващите на работа в чужбина и връщащите се оттам българи. 44 % очакват броят на хората, които търсят работа в Европа, да се запази, а 39 процента, обратното - очакват връщане на български емигранти вследствие на икономическата рецесия и загуба на работни места.
Основните позитиви от членството на България в ЕС общественото мнение вижда в отварянето на България към Европа. Три четвърти от българите смятат, че са нараснали възможностите за пътуване, работа, обучение. Младите, хора с по-високи доходи и квалификация, които най-силно са се възползвали от тези шансове, са най-големи еврооптимисти, посочват от "Алфа рисърч". Между 75 и 80 на сто от анкетираните не виждат позитивни промени в работата на съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност. Най-голямото разочарование в обществото е от бавната промяна вътре в страната.ането на инфраструктурата и подпомагането на селското стопанство. Средното и по-възрастното поколение, хората с по-ниски доходи, живеещи в малките населени места и земеделските стопани, които са по-слабо мобилни и са разчитали не толкова на излизането "навън", а на промяната вътре в страната, се очертават като най-разочаровани от досегашните ефекти от членството. В политически план предстоящите догодина евроизбори оставят българите все още твърде дистанцирани и незаинтересовани. 29 процента, или приблизително толкова, колкото гласуваха на първите за България евроизбори през 2007 г., в отговор на въпрос "Доколко важни за вас са европейските избори?", ги определят като "много важни". По-висок е интересът към националните избори. 60 процента от анкетираните заявяват, че ще участват във вота за Народно събрание.
Електоралните нагласи, които последните проучвания регистрират, предвещават изключително оспорвана и изпълнена с напрежение изборна надпревара.
Към декември ГЕРБ остава първа политическа сила с 21 процента подкрепа, но с тенденция към плавен постепенен спад. Най-сериозен отлив търпи партията в областните центрове и сред избирателите, деклариращи десни политически възгледи.
БСП -  с 15-16 процента, заема втора позиция, като най-сериозен проблем пред нея се очертават негативите от спирането на средства по еврофондовете.
При наличната висока степен на недоволство от дейността в такива важни за ежедневието на българина сфери като инфраструктура, здравеопазване, селско стопанство, съдебна система на фона на влошаването на бизнес средата, спирането на европейско финансиране, заради подозрения в злоупотреби и/или некомпетентност, може да катализира допълнителни негативни настроения.
ДПС и "Атака", всяка с 6-7 процента подкрепа, също се очертават към днешна дата като сигурни участници в следващия парламент, макар и да са налице индикации, че е възможно известно отстъпление от сегашните им позиции. В зависимост от икономическата конюнктура и конкретната политическа ситуация, още от една до три партии биха могли да влязат в следващия парламент, според проучването. Подобно на настоящия,  той може да стартира с максимум от седем парламентарни групи, което крие рискове от нестабилност и заредени с вътрешни противоречия коалиции. Добри шансове има евентуално обединение на десните партии СДС и ДСБ. При успех, то би могло да привлече подкрепа доста по-висока от сбора на сегашните им проценти (между 1,6 процента и 2,1 процента) и да гарантира едно добро присъствие на десницата в 41-то Народно събрание, сочи проучването. Предизвикателство за тях е начинът, по който ще се извърши това обединение и преодоляването на противоречивото отношение към лидерите сред твърде разединените десни избиратели, посочват от агенцията.
НДСВ бележи лек ръст през последните месеци (до 2,2 процента), макар и да не може все още да се каже, дали става дума за тенденция, или за моментно явление. Електоралният потенциал на жълтата партия е свит до 5-6 на сто от избирателите, като в тях влизат монархисти, юпита, евро и евроатлантически ентусиасти.
Новосформираното Движение "Напред" има подкрепата на около 1,5 - 1,8 процента от избирателите в страната, но тя силно варира в отделните проучвания.
Коалицията е по-силно представена на местно равнище, отколкото на национално и поради това вотът за него остава до голяма степен "скрит". При по-слабо представяне на ГЕРБ  шансовете на "Напред" нарастват, и обратно.
Над 40 на сто от българите не са решили дали и за кого да гласуват. Те са потенциален резерв, и за промяна в сега регистрираната картина на електоралните нагласи, и за консолидиране на евентуални нови политически формирования. Икономическите страхове, ниското доверие в институциите и политическата фрагментация са рискови фактори за катализиране на латентни напрежения, които могат да доведат и до по-рязка промяна в социалните нагласи.
На прага на Новата година българинът традиционно се зарежда с оптимизъм и едва първите месеци на 2009-а ще покажат посоката на обществените настроения, смятат от "Алфа рисърч".