Незрящият Боян: Системата ни подхвърля жалки подаяния

В оставащите последни дни преди изборите, кандидат-кметовете все по-усилено сипят обещания за промени, планове и проекти, с които ще преобразят изцяло досегашния облик по градовете и селата. Дали обаче след изборите ще се погрижат за хората с увреждания, които поради ред причини държавата е поставила в неравностойно положение и не предоставя нужните условия за едно нормално съществуване. За хората с нарушено зрение се оказва непосилно да упражняват трудовите си способности, тъй като нямат равен шанс за работа и професионална реализация.  Не им се предоставя възможността за сравняване на техния потенциал с този на хората без увреждания. Нямат и осигурен достъп до всички обществени места, което пък прави непълноценен техния живот. Ето гледните точки на незрящите Яна Цветкова от Пловдив и Боян Мичев от София.

Боян Мичев

 - Разкажете малко повече за сегашното си положение. Възникват ли проблеми във всекидневието Ви и предоставя ли държавата достатъчно средства и преференции за един нормален живот?

- Да ме подпомага?! В какъв смисъл? Съгласно установената към момента законова система в Република България, отговорът може да бъде положителен. Получавам това, което е установено по закон. Ползвам се от повечето социални придобивки, които ми предоставя системата...но не ми харесва системата! Не ми харесва не това, което получавам като количество от нея, защото в момента това са възможностите, с които разполага, а качеството, което ми предоставя. Не искам да ми се изплаща пенсия затова, че съм с определен процент намалена трудоспособност, а да се създадат такива условия, в които аз да мога сам, със собствените си знания и умения да се трудя, развивам, допринасям... и за развитието на околните. И ако при наличието на такива условия, аз не мога да се адаптирам към околната среда, тогава да се намесва системата с нейните социални функции (защото има и такива хора, които са трудно адаптивни и те наистина имат нужда от социална закрила и подкрепа). Системата си мисли, че ти помага като ти подхвърля жалки подаянийца вместо да ти осигури условия, в които ти сам да определяш с какво и колко да задоволиш потребностите си. В това аз виждам основния проблем – в начина на мислене и на правене на нещата.  Най-трудно се променя мисленето на хората, които са вкарани в тази система и затова аз много не разчитам на нея. Решил съм сам да постигна целите си, без да се уповавам безпрекословно от нейните механизми.

- Какво очаквате от новия кмет на столицата?

- Почти нищо. Аз и не очаквам. Хубаво ще бъде, ако може да се осигури по-голяма достъпност на колкото се може по-голям брой обществени места. Ето тук отново повод да се върна на предишната поредица от въпроси – единственото, което ми е необходимо е достъпност. Равна възможност за достъп, за да се случват нещата около мен благодарение на системата, а не – въпреки нея. Отново подчертавам – условията за равен достъп за хора с увреждания не пречат на хора без увреждания, докато обратното не е валидно, т.е. двете твърдения не са тъждествени. Системата продължава да бълва условия за хора с увреждания, но не и за равен достъп и възможности на такива хора, като по този начин ги дискриминира вместо да ги приобщава.

  - Ще гласувате ли?

- Да, ще гласувам. По този начин ще упражня едно от дадените ми, по Конституция, права. Имам ясно изразена гражданска и политическа позиция, така че не смятам сам да се лишавам от възможността да я изразя. Няма да Ви кажа за кого ще гласувам, тъй като ще се наруши тайната на вота ми, а от там и чл. 10 от Конституцията на Република България.

  - Бихте ли се кандидатирали и вие?

- Не бих се кандидатирал, защото смятам, че все още не разполагам с нужния опит за заемане на толкова отговорна обществена позиция. Всяка жаба да си знае гьола и мисля, че има доста “жаби”, на които мястото им не само не е на ул. „Московска” № 32, но и в надпреварата за това място.

  - Какво е отношението Ви към учителските стачки?

 - Стачката на учителите е справедлива, но закъсняла. Наред с по-високи възнаграждения на педагогическия персонал в средните училища, трябва да се проведе и широк обществен дебат за реформиране на тази част от образователната система. 

- Промени ли се България след членството й в ЕС?

- България непрекъснато се променя. Наивно е да се вярва, че за по-малко от година нещата биха могли да се променят осезаемо.

Яна Цветкова, гр. Пловдив

- Как живее един човек с нарушено зрение?

- В момента съм безработна. Участвам във фолклорен състав към РСО на ССБ в Пловдив. Една от малкото причини да излизам от къщи. Помагам за изграждането на един много полезен сайт https://bezmishka.org. Бих казала, че не се оплаквам, но ми се иска да работя и да се чувствам малко по-пълноценна. Живея с родителите си и ако не са те, не знам как бих оцеляла.

- Подпомага ли ви държавата? С какво да и с какво – не?

- Не знам какво имате предвид под подпомагане. Държавата ми дава една пенсия, едни смешни интеграционни и ми съсипва здравето, докато успея да се възползвам от предимствата, които имам като човек с нарушено зрение. Не ми помага да се чувствам равна с останалите, няма работа за хората като мен.

- Какви проблеми възникват във всекидневието ви?

-Имам си проблеми със здравето, на които гледам да не обръщам много внимание, тъй като за момента няма решение. Понякога изпадам в депресии, Мисля, че нямам много проблеми предвид останалите хора със зрителни увреждания.

- Доволни или недоволни сте от постигнатото досега в държавата?

- Аз съм на 24 години и съм живяла в двата периода, преди и след промените. Преди 10 ноември имам доста хубави спомени, макар, че не е било толкова хубаво според по-възрастните хора. Тогава не се страхувах да вървя по улицата, да стоя до късно вечер навън. Сега ме е страх дори през деня да изляза. Тогава нямаше толкова наркомани, престъпници, бясни шофьори и т.н. Тогава ми се даваше възможност да ходя на прегледи и на лечение извън България и дори са поемали разходите ми, а сега хората нямат тази възможност, защото държавата не ги пуска. Преди е имало предприятия за слепите, хората са работили, получавали са заплати, общували са с много хора, макар и със същата съдба като собствената им, но са създавали семейства. Сега сме без работа. Единствено компютрите ни дават възможност да общуваме. Не знам какво ми харесва сега.

- Какво трябва да се промени?

- Трябва да се промени отношението на останалите хора към нас, трябва да се направят максимално достъпни обществените сгради, автобусите от градския транспорт, да ни се дава възможност за работа и развиване на способностите ни. Да можем да се докажем като пълноценни хора. Най-необходимите ни неща в ежедневието.

- Предоставя ли ви държавата достатъчно средства и преференции за един нормален живот?

- Определено не.

- Какво очаквате от новия кмет на Пловдив?

- Искам града: да стане по-чист, по-достъпен за хората с увреждания; да няма безработица; да няма престъпници; да няма катастрофи, заради лоши пътища; да се развие повече като туристическа и историческа забележителност нашият град.

- Разкажете за отношението си към настоящите кметски избори.

- В Пловдив има много кандидати. Имам някои надежди. Не ми харесват бюлетините за гласуване, тъй като не са подходящи за хората с нарушено зрение. По-възрастните хора смятам, че също ще бъдат затруднени да гласуват с тях. Надявам се повече млади хора да гласуват, защото ние сме бъдещето, не трябва възрастните хора да определят кой да ни ръководи и да определя това наше бъдеще.

- Ще гласувате ли ?

- Да, ще гласувам. Защото искам аз да избера, кой да е кметът на моя град, а не останалите или тези, на които им плащат, за да гласуват за определена партия или коалиция. Няма да коментирам, за кого ще гласувам.

- Бихте ли се кандидатирали и вие?

- Не, не бих.

- Какво е отношението ви към учителските стачки?

- Съгласна съм, че заплатите им са малки, но не съм съгласна със процента, с който искат да им бъдат увеличени заплатите. Не ми харесва начинът им на стачкуване и пренебрежението им към учениците и децата от детските градини. Те нямат вина и не трябва да страдат заради учителите. Ако се увеличат техните заплати, редно да се увеличат на всички. Но не и със 100 %.

- Промени ли се България след членството й в ЕС?

- Не мисля.

Автор: Йочка Димитрова