Откритие: Появи се разширената история на Македония

Карикатурно изображение на "Разширеното издание на македонската история" обхожда социалната мрежа Фейсбук и провокира потребителите й да постват коментарите си.

Ако до преди няколко години "самостоятелната македонска история" без свян започваше според тамошните автори след векове под "българско робство" през 971 г., когато македонският народ се вдигнал на въстание срещу българската власт под ръководството на цар Самуил, а след като се освободили от "българско робство", македонците влезли в люта схватка с Византия и след дълга война "Първата македонска държава" загинала в 1018 г. под ударите на гърците, сега вече нещата са съвсем различни.

Македонската наука еволюира и вече всички знаем, че праисторическият човек е македонец, че господ е говорил на "македонски", че комшиите се родеят с племето хунзи от Пакистан, че Филип, Александър и пр. величия от рода Македонски са праотците на днешните "антички" македонци, а Аристотел просто ги е обслужвал, грижейки се за образованието им. И още, и още...От уважение към читателя ще спестим великите фантасмагории, материализирани в скопския Дисниленд на пъпа на столицата им.

Припомняме, че тъкмо поради ширещия се необясним стремеж за „антиквизация" на Македония бившият македонски премиер Любчо Георгиевски заяви наскоро в своя лекция у нас, че съвременна Македония може да бъде обект на анализ на Фройд и Юнг, защото прилича на исторически кич и историческа карикатура. Той призна, че до преди години не познавал македонец, който да се счита за античен, но сега оттатък Вардара мнозина са убедени, че са антични македонци. Като старомакедонският език пък се определя езикът на Кирил и Методий и св. Наум, а още по-трагичният факт е свързан с това, че антиквизацията прозира и в псевдонаучни разработки.

Тъкмо в отговор на кича изобретателните потребители на Фейсбук разпространиха и представата си за разширеното издание на македонската история. И отново дадоха пример за толерантност. Защото ако в Скопие античните македонци тачат езика на омразата, а понякога и на камъните и юмруците, в старата им родина имат чувство за хумор и предпочитат само да им се посмеят с приятелско намигване.