Писателят А. Илиев за Фрог: В ЦК има и против атентата в "Св. Неделя"

На 15 април 1925 г. вечерта около провеждането на атентата кипи трескава дейност. Живко Динов е представен на клисаря Задгорски. Двамата се сприятеляват дотолкова, че се разделят "с усмивка на уста" и думите "да им друснем една, та да ни помнят",  добавя  Илиев.

ЦК също бушува. Петър Искров разбира, че нещата вървят към трагичен завършек и прави последен опит да предотврати катастрофата. Отива при другия член на ЦК - Иван Манев и успява да го убеди да се спре атентатът. След това отива при секретаря Тодор Павлов, убеждава и него. Нещо повече - буквално го принуждава да потърси Коста Янков и да му съобщи, че мнозинството от ЦК е против атентата. Той отива. Янков и Минков са вбесени от "безхарактерността и страха от действие". Но обещават, че "акцията този път ще се отложи"...

Кой знае защо пропускат да кажат това на изпълнителите Динов и Петров..., представя последните часове преди терористичния акт А. Илиев.

И АКО ГОРНОТО В ЕДНА ИЛИ ДРУГА СТЕПЕН Е ПОЗНАТО НА ШИРОКАТА ПУБЛИКА, СЪЩОТО НЕ МОЖЕ ДАСЕ КАЖЕ ЗА ДРУГОТО:

Петър Пешев: “Картината от злодеянието в черквата “Св. Неделя” не ще бъде пълна, ако не отбележа една мерзост, едно мародерство, едно светотатство, тъй да кажа, което се извърши над загиналите и тежко ранените. Докато целият град беше потресен от страшната катастрофа, докато хиляди граждани се лутаха като замаяни из болниците да търсят близките си, за да узнаят съдбата им; докато войска и полиция, подпомагани от благородни хора, полагаха неимоверни усилия да запазят реда, да измъкнат от развалините труповете на загиналите, да приберат умрелите, а ранените да отнесат за помощ в болниците и лечебниците; докато лекари, фелдшери, сестри, милосърдни, аптекари даваха първа помощ и превързваха ранените; в туй същото време злонамерени хора, използващи всеобщия смут, уплахата и залисията, издебнаха като хиени удобни моменти, за да оберат клетите жертви. Сега се знае, че мнозина от загиналите и тежко ранените са били ограбени. Измъкнати са били от пръстите, от ушите, от гърдите и от джобовете им скъпоценните пръстени, обици, гривни, кръстове, часовници, табакери, портфейли с пари, бастуни, чадъри и други ценни предмети. Към злодеянието се присъедини и неговият мръсен съучастник – мародерството”, разкрива Андрея Илиев.