Предстои ни празничен уикенд

На 17 януари църквата почита паметта на преподобния Антоний Велики. В народния календар Антонов ден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка".Този ден е известен още и като Лелинден. Защото за празника специално се омесват солени питки, намазани със сметана,които се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана "за белята, за лелята", както е била наричана чумата. На този ден празнуват: Антон, Антония, Андон, Андония, Дончо, Доньо, Донка, Тоньо, Тонка, Тотьо, Тотка.

А на 18 януари Православната църква почита паметта на Атанасий Велики. “Атанас” в превод от гръцки означава “безсмъртен”. Според българските поверия “Дойде ли Атанасовден, идва и пролетта”. В народните представи Свети Атанасий господства над зимните студове, снеговете и ледовете. Легендата разказва как Атанасий, облечен с копринена риза, отишъл в планината на бял кон и се провикнал: “Иди си, зимо, идвай пролет”. Българската народна традиция повелява на Атанасовден да се коли черна кокошка, която се приготвя с ориз и се раздава на роднини и съседи против лоши болести. Вярва се, че перата на птицата притежават лечебна сила, затова задължително се запазват. На някои места в България на този ден се палят огньове, които всички прескачат за здраве.А жените рано сутрин берат кокичета и кукуряк, с които се закичват за благополучие и дълголетие, и като на Антонов ден не трябва да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат няма да зарасне лесно, а също да не варят боб и леща, за да не се разболеят децата им. На този ден празнуват всички, които носят името Атанас, Атанаска, Начо, Таньо, Тинка.

Зорница Сократова