Лошата държавна политика към спорта отблъсква спонсори

Казано простичко, фирмата за спортни залагания, свързана с името на бизнесмена Васил Божков, спира наливането на пари в трите първенства. Някои медии обясняват решението със световната криза. Може и така да е, но ми се струва, че истинската причина е друга. Просто като бизнесмен Божков и екипът му са направили разчети, събрали са сумите, дадени досега, теглили са чертата и на ползите от паричното подпомагане и се е наложил изводът, че няма смисъл от наливане на вода в каца без дъно. Но да оставим Божков, който е определено сред най-богатите българи. Решението му е само повод за тези редове. Преди около месец друг финансов помагач на българския спорт - Гриша Ганчев, също се отказа от финансиране на борбата, мотоспорта и други спортни дейности. През годините и други бизнесмени се отдръпнаха от спонсорство в спорта по различни причини. Най-важната, от които обаче, е почти пълното фиаско на държавната политика за развиването на масовия и професионалния спорт в България. Десетки милиони са вкарали в дейността, която най-много е прославяла нацията ни по света частни предприемачи. Благодарение на тях бяха спечелени и скромните медали и точки от последната Лятна олимпиада в Пекин. Имали пари бол - дали, ще кажат някои. Няма да споря. Очевидно е обаче, че управляващите от всякакви цветове през последните 18 години, са виновни за отблъскването на спомоществователите. Особено се набива на очи липсата на воля , професионалност и безпристрастност при разпределението на парите за спорт от сегашното ръководство на Държавната агенция за младежта и спорта. Ученическият спорт бе досъсипан окончателно; физически натоварвания и участие в отбори във ВУЗ е чиста случайност, в градските квартали и селата такова животно като спорт не съществува. Няма ги вече дори детските футболни школи, тренирането в които за много българчета бе сбъдната мечта. Така че не финансовата криза, а нескопосаната държавна полиитка по отношение на спорта гони частните капитали от него. Харченето на бюджетни средства се разбира от някои чиновници като разпределение на едни пари по „братски" федерациите и присвояването на част от тях. Краде се уж на дребно, но редовно. Съсипани бяха и последните бази, които се поддържаха със зъби и нокти от ентусиасти, които обикаляха от фирма на фирма, от човек на човек за някой лев. Няма как това да продължи. Иначе държавните ни мъже и политическите функционери много си падат по фотосесиите с прославените ни спортисти. Време беше да им се покаже, че пари ще има само при добросъвестно сътрудничество. И без да е екстрасенс човек може да предположи, че в скоро време и други спонсори ще спрят кранчето за спорта „във връзка със световната финансова криза". Такава е желязната логика на живота и бизнеса. А жалко...

 

Мартин Кадиев