На ръба на войната

Израел се готви за по-широка сухопътна офанзива в Газа. Повторение на акцията "Излято олово" от 2008-2009 година обаче би означавало непредсказуеми рискове за целия арабски регион. Днес ситуацията е по-различна, включително и в резултат на революционните преобразувания в арабския свят.

Засиленият гранатен обстрел срещу гранични израелски селища през 2008-2009 година накара Израел да започне офанзива под кодовото наименование "Излято олово". Тогава израелски сухопътни части, подкрепени от въздушни удари, навлязоха в град Газа и други гъсто населени места от околността. Израелският министър-председател Ехуд Олмерт гордо заявяваше, че е обявена война на Хамас.

Това обаче далеч не прекрати палестинските ракетни нападения срещу гранични израелски селища. Хамас също не беше разбит, както обещаваха тогава израелските политици. Единственото, което остана след триседмичната война в Газа, приключила с примирието от 18 януари 2009 година, бяха разрушенията и жертвите. От палестинска страна поне 1400 души, предимно цивилни граждани, а от израелска - 10 военнослужещи и 3 цивилни.

"Разрешеното в миналото днес е забранено"

Нова сухопътна акция от сорта на "Излято олово" днес едва ли ще доведе до някакъв положителен резултат за Израел. А и ситуацията в региона се промени значително, както недвусмислено намекна туниският външен министър Рафик Абдел Салам. "Онова, което беше разрешено в миналото, днес е забранено с оглед на развитието в арабския свят", заяви той в Газа.
Всяка нова война в Газа би означавала непредсказуеми рискове за целия арабски регион

Не е изключено обаче премиерът Нетаняху да играе ва банк - с оглед на предварителните парламентарни избори в Израел, насрочени за 22 януари. Ако той иска да спечели, ще трябва да покаже, че е в състояние да сложи край на обстрела на израелски населени места от ивицата Газа. Дали фронталното нападение срещу управляващата в Газа радикално-ислямистка организация Хамас е правилното решение на тази задача, е твърде съмнително. Дори израелското правителство на няколко пъти заявяваше, че голяма част от спорадичните ракетни нападения не са заслуга на Хамас, а на различни други ислямистки групировки като "Ислямски джихад" или салафитите. Вината на Хамас в случая е следната: тя наблюдава тези нападения без да търси отговорност за тях.

"Хамас не отключи насилието"

Подобно е и мнението на бившия израелски посланик в Германия Ави Примор: "Хамас не отключи насилието", казва той. Отговорни за него били "екстремистки, фундаменталистични групировки, които водят помежду си битка за надмощие". Затова пък Хамас, както и убитият тези дни при целенасочено израелско въздушно нападение неин военен лидер Ахмед ал Джабари, до последно явно са водели тайни преговори с Израел за сключването на дълготрайно примирие. Това поне твърди израелският активист за мир Гершон Баскин. Няколкомесечните усилия за посредничество между двете страни с участието на Египет и ООН сега обаче са погребани окончателно.

В момента Нетаняху и неговите сънародници и без друго не вярват, че е възможно скоро да се сключи примирие с палестинците. Вместо това Ерусалим от дълго време насам води политика за ограничаване на щетите, която не си поставя целта за дълготрайно решение на конфликта. Вестник "Ню Йорк Таймс" описа тази политика на постоянните военни акции с метафората за "косенето на трева". "След като няма мир, поне да режем постоянно никнещите плевели съвсем изкъсо", гласи логиката на тази тактика.

Б. Узунова
Дойче Веле