В. Радев пред Фрог: Усещах, че дишам праха на убитите

Трудно се реших да вляза не тук, в Горни Лом, а на Петолъчката, защото там продължаваха взривовете. Когато влязохме пак имаше взрив. И ние тогава едва се опазихме, защото умишлено бяхме без каски и бронижилетки, заради войниците. Сега опасността беше далеч по-малка. Нямаше вторични взривове. Бих искал да уточня, че забраната да се влиза в такъв обект за 24 часа е полицейска норма. Военните изчакваме много по-малко време. Ние чакаме около 20 минути. Освен това  сме експерти, и да влезем по-рано, знаем къде да стъпим и сме наясно къде има опасност. Браво на пожарникарите, които са влезли след взрива. Аз не знам човек, който ще знае, че вътре може да има ранени хора и ще стои да чака отвън. Тези хора импулсивно са влезли, за да спасят някого. Бих ги посъветвал да не го правят, защото след като ние стигнахме до епицентъра на взрива, ясно съзнавахме какво всъщност правим там. Накрая се поуморихме, обикаляхме два часа и чак след това намерихме опасните места. А човек като се умори малко и не внимава. Когато тръгнах дъщеря ми каза: Баща ми, моля те не се прави на герой. Така, че героизмът тук е излишен. Но, когато  има хора и си мислиш, че можеш да спасиш някой, тогава границата някак си се размазва и ти се иска да влезеш и да помогнеш. През цялото време усещах, че дишам праха на убитите. Трагедия, казах го много пъти. Хората просто са кремирани. Нищо от тях не е останало. Там няма и частица от тях. Четири видеоклипа направих и всичко това се вижда. Предадох ги с протокол на полицията. Вътре имаше обувки, ръкавици. Все се надявахме, че нещо ще намерим, както стана на Петолъчката. Тук, обаче нямаше нищо. Такъв е бил взрива, такова голямо количество неправомерно  количество взривни вещества е имало около тези два цеха, че те са изпепелили хората. За жалост нищо не е останало, призна Радев.  

Според него сега е необходимо да се вложат малко повече пари за възстановяване на сградите, в сравнение с последния път. Хубавото е, че голямата част от хранилищата стоят непокътнати. Заводът е построен много хубаво. Има поражения по други административни и поризводствени сгради, но те магат да се възстановят. Трябва да се сменят прозорци и да се поправят покриви, допълни той и уточни, че в България има и нови технологии и инсталации за утилизиране на боеприпаси. За широката аудитория трябва да обясним, че утилизацията маоже да се извърши по два начина. Единият начин е да се разчленява боеприпаса и от него да се изваждат полезни неща. Говорим за метали и взривни вещества, които както са правели в циха в Горни Лом,  са ги влагали в други изделия. Другият начин е, представете си една лента, след което мините влизат в една камера и се взривяват в нея. Това става напълно безопасно, през филтри и дори няма никакви щети. Такива големи инсталации у нас име две на брой. Едната е в Дунарит-Русе, а втората-в Габрово. Подобна, но доста по-малка инсталация имаше във фабриката на Петолъчката. В завода в Горни Лом са правели „по-полезната” утилизация, опитвайки се да използват и взривното вещество, без да го взривяват. Такива инсталации като тази в Дунарит струват около 3 млн. евро.  Половината е купена с европейски пари, а другата половина- с инвестиция на завода. На пазара има и камери, които са на цена 10 млн. евро, но не можаха да бъдат закупени, уточни експертът.  

Той допълни, че идеята тази дейност да се контролира на централно ниво датира отдавна. Обсъждали сме я между колеги. Мислели сме си как да направим така, че да дисциплинираме търговците. Това не е шивашко предприятие. Все пък в тези предприятия се борави с предмети, създадени да убиват хора. По тази причин контролът трябва да бъде на други нива. Струва ми се, че нормативната уредба се преписва и преняса, но не са достатъчно строги мерките за контрол. Поне това е нашата констатация, заключи Радев.