Реклама / Ads
52| 18516 |22.03.2021 АКТУАЛНО

Разузнавачът ген. Стефанов: Няма нищо по-измамно от прекалено очевидните факти

.
Ген. Стефан Стефанов
В края на 80-те години, въпреки съпротивата на английското правителство начело с Маргарет Тачър, излиза от печат предизвикалата изключителен интерес в западните общества автобиографична книга „Ловец на шпиони“. Авторът й Питър Райт, с повече от двадесет години служба във висшия ешелон на британската контраразузнавателна служба Ми-5, разказва от първо лице участието си в издирването на „къртици“, внедрени в британската служба за сигурност.

Скандалните разкрития на Райт повдигат завесата на най-често използваните методи за работа на контраразузнавачите по онова време - шантаж, психологически тормоз, необосновани подозрения и фалшиви взаимоотношения. Самият той се пенсионирва неудовлетворен и с чувството, че не е бил разбиран правилно и незаслужено употребен. В края на дългогодишната си кариера, стига до извода, че „само фактите, и то проверените факти могат да внесат яснота във вечната тайна“.

 

Сетих се за „Ловец на шпиони“, когато слушах, а в следващите дни и гледам, подбраните, но и изненадващо словоохотливи интервюта на българския главен прокурор по темата с разкритите български шпиони, работили в интерес на Русия. В едно от тях той казва, че разкриването им е прецедент в най-новата ни история и по значимост се равнява с изобличаването на „Петорката от Кеймбридж“. В друго интервю той подчертава, че подобна операция по разкриването на организирана група от агенти на чуждо разузнаване се осъществява веднъж за периода на човешкия живот. Разбирам неговото чувство за гордост, но не одобрявам опитите да бъдат преекспонирани фактите Тогава се върнах към книгата на Питър Райт. Не открих нищо общо между „петорката“ на Райт и българската „шесторка“. Порази ме обаче упоритостта, с която английският контраразузнавач събира данните и прецизността, с която ги анализира. Заключенията му се оформят след години упорит труд и то след задълбочена, многократна проверка на събраната информация.

 

В нашия случай бе необходимо по-малко от шест месеца на българските специални служби, за да разкрият ръководителя и състава на агентурната мрежа, взаимовръзката между нейните членове и техните задачи, характера на събираната информация, способите за нейното предаване и начина на заплащане, което загатва за „сериозността“ на техните намерения. Впечатли ме и твърдението, че с дейността си шпионската група е застрашила националната ни сигурност и интересите на българската държава. Което предполага, че става въпрос за добиването и предаването на информация с гриф „секретно“ и „строго секретно“. Познавайки правилата за ползване на такава информация в Министерството на отбраната и особено в структурите на пряко подчинение на военния министър, нито един от заподозрените не е имал право за достъп до документи със стратегически характер по отношение на националната ни сигурност. Освен това длъжностите, които са заемали кадровите военнослужещи, а и пенсионираните преди това, са от средния ешалон на командния състав на армията и с ограничени възможности за лично участие в съвещания, където се вземат съдбовни решения с военно-политически характер.

Участието на кадрови и пенсионирани офицери от военното разузнаване придава непредвидимост и конспиративност на „шпионската“ организация. Напразно.

 

Познавам лично някои от тях и се опитвам да проумея мотивите за техните действия, ако бъдат квалифицирани от българския съд за противодържавни. Убеден съм в качествата, на тези които познавам, като професионалисти в изпълнение на служебните им задължения зад граница. Обучавани са не за български шпиони, а за военни разузнавачи, изпращани във враждебни в миналото към България страни. Рискували са живота си в различни мисии не за руското ГРУ, а за сигурността на родината ни и всякакви други внушения в тази насока са извратени. След пенсионирането си, държавата е мащеха за тях и те са захвърлени в тълпата на хилядите военни пенсионери, оставени на произвола на съдбата. Обяснимо. Българското общество боледува. Бивши и настоящи кадри на службите, воювайки за своя престиж, под натиска на ескалиращите битови проблеми търсят възможности за решаване на финансовите си въпроси. Пророчески се оказва написаното от Джон Стайнбек в бестселъра „На Изток от Рая“ - „Някой път на човек му се ще да е глупав, за да извършва онова, което умът не му разрешава“.

 

Главният прокурор е прав в оценката си, че поредната „шпионска“ сага ще доведе до един продължителен и сложен процес. Всичко вече е в прерогативите на независимия български съд. Остава надеждата, че сред уважаемите съдии ще се намери и някой привърженик на световно известния писател сър Артър Конан Дойл, чиито многобройни шпионски романи са написани под мотото - „Няма нищо по-измамно от прекалено очевидните факти“. Отчитането на последното може да повлияе значително не само за съкращаване на съдебната процедура, но и за постигането на едно справедливо решение.

 

Бригаден генерал от запаса Стефан Стефанов,

Otbrana.com

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. 17| 6272 |14.02.2021 Вирусолог номер 1 проф. Аргирова: Нямаше ръководство на пандемията, а наблюдение, което ще ни струва скъпо . 44| 7106 |28.01.2021 Димитър Ганев, „Тренд“: След изборите може да нямаме правителство . 17| 6164 |03.12.2020 Проф. Н. Слатински: Няма сила, която да накара властта да си отвори очите за COVID 19 . 22| 10571 |27.11.2020 Дончева: Борисов има нужда от гаранция, че никой няма да го убие

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads

БЛОГОВЕ