Гл. редактор на ”Свободна Европа”: Властите тук не са щастливи от появата ни

Не само в България, често новините се губят в море от манипулации, дезинформация, фалшиви новини. Очаквам от малкия ни екип тук в София, само 6 души, но и в Прага, да разясняват, да правят анализи в дълбочина, да поднасят корупционни новини и т.н. Не искам от тях да покриват всички новини ежедневно. Трябва да подбират новините.

Нашата задача е да информираме обществото. Ние, като журналисти, все забравяме. След месец ще излезе моята книга „Не можем да пледираме за невинност”. Журналистите не може да твърдим, че нашата работа е да напишем новината с фактите, да се настаним удобно в креслата и да наблюдаваме как ще действа новината. Вече не е така. Трябва да осъзнаваме какво влияние оказваме и да поемаме отговорност. Отговорността е да даваме фактите, истината, безпристрастни репортажи. Отговорността не означава да казваме на обществото какво да мисли, а да даваме фактите и то да решава кое е добър избор, кое лош. Това е демокрацията, това е изборът, нали? Не бих наел журналист, работил за медия, обгрижваща интересите на собственика си или политическа партия, нарушавайки всякакви професионални и етични правила в професията.

Когато започнахме в България, нямаше медия, в която да не са намесени нечии интереси и това беше пропускът, който решихме да запълним. Но сега е по-различно. Едно време се борехме срещу комунизма, после радиото, сега цифровата среда, но сега е различно. България е член на ЕС, имаме едни и същи ценности, а преди не беше така. Да, тук сме, за да помагаме в укрепването на споделени ценности. Ние не сме срещу режима, срещу някой човек или някоя партия, просто искаме да помагаме да се движим в правилната посока.

Светът става по-сложен, ако щете по-лош даже отпреди 10, 15 години и има все повече кризи. Моят опит от Сараево преди, по време и след войната, е, че хората, по време на криза, във всяка държава, всъщност гледат телевизия, слушат радио и четат вестници, с които са съгласни. Трябват им медии, които да подкрепят и подсилват техните мнения. Колкото по-голяма е кризата, толкова по-голямо е разделението. После има и случаи, при които кризите избухват и всички изведнъж осъзнават, че медиите не предават достоверни факти, не е ясно какво се случва, а хората искат да разберат наистина какво се случва.

Пример е Армения, преди няколко месеца имаше революция. Армения като население е около 3,5 милиона души и 3 милиона извън страната. За един месец имахме над 100 милиона посетители на арменската версия само във „Фейсбук”. Представете си, държава с 3,5 милиона население, да включим и 3-те милиона в чужбина, общо 6 милиона. Само за един месец само във „Фейсбук” – 100 милиона гледания на видеата ни. Хората отчаяно искаха да разберат какво се случва.

Попитан главния редактор на Радио Свободна Европа до каква степен зависи от източника на финансирането си, той отговори: "Все ми казват: „Ненад, как ти дава заповеди ЦРУ”? А аз се смея. Вижте, аз съм главен редактор. Преди това бях 5-6 години  вицепрезидент на Радио Свободна Европа, преди това бях регионален директор, заместник-директор, преди това директор на Балканската служба. През последните 10, 20, 30 години, колкото и назад да връщаме, не съм виждал един-единствен случай, в който да сме получили заповед какво да правим.

Преди 15 месеца имаше един амбициозен човек от Държавния департамент, който се обади на нашия отдел за Иран, и на фарси отправи предложение. Главният редактор на отдела веднага ме осведоми за това, а аз – моя шеф в Щатите, който веднага се свърза с Държавния департамент и човекът се извини. Никакъв начин, няма нужда от такова нещо. Интересът на САЩ е наистина да предоставя факти, балансирана информация. Това е демокрацията. Затова сме тук. "