Съдът: Петър Драшков е бил за затвора заради аферата ”Златното пате”

От присъдата на първа инстанция, която идва 8 години след тежкия скандал с фалшифицирането на подписа на тогавашния столичен кмет Бойко Борисов, става ясно, че Петър Драшков - брат на бившия зам.-шеф на ДАНС Иван Драшков, е извършил измамата, от която се е облагодетелствал с 10 млн. лева. В началото на миналата година обаче съдът прекрати делото срещу Драшков, след като за прокуратурата се оказа фатален един ден, с който е надхвърлила допустимия срок за внасяне на обвинителния акт в съда.

В началото на делото ощетеният от измамата бивш депутат от ГЕРБ и бизнесмен Емил Димитров беше обявил, че ще иска да бъде конституиран като граждански ищец, за да си търси платените 5 млн.евро. От присъдата обаче е видно, че това не се е случило и не става ясно дали е успял да си върне парите.

След като Драшков се спаси от делото, наказание за измамата получава само помощничката му Ивалина Трифонова-Янакиева. Съдът я осъжда на 4 години затвор, защото в съучастие като помагач на Драшков осигурила подправения договор, с който Столична община продава на фирмата на Драшков "Сида-С" терен от над 14 дка в кв. "Стрелбище" за по-малко от 1 млн. лева. На същия терен в крайна сметка беше построена детска градина, след като се разбра за измамата. Борисов свидетелства по делото и каза, че всички негови подписи по тази сделка са фалшифицирани, теренът не е продаван и никакви пари не са влизали в общината. Оправдана по делото е другата подсъдима Даниела Малинова, която е обвинена също за помагач на Драшков, тъй като вписала договора за покупко-продажба в службата по вписванията.

Историята

Инициатор на сделката с имота в "Стрелбище" е Ивалина Трифонова-Янакиева, която още през 2007 г. опитала да го "продаде" на друг бизнесмен, като ползвала друго име, но след няколко разговора с купувача и с посредник по сделката, те се усъмнили в самоличността ѝ и се отказали. От мотивите към присъдата става ясно, че за имота научил и Драшков, който се познавал с въпросния бизнесмен и се съгласил също да се срещне с Трифонова. След няколко срещи Драшков съзрял, че тя иска да го измами и да прибере само капаро от 100 000 лева. Приятелят бизнесмен на Драшков направил свое разследване и също го предупредил, че Трифонова е измамничка, представяща се с фалшиво име. Драшков обаче не се трогнал и казал на жената, че ще получи парите, ако му осигури документите, с които общинският имот се прехвърля на фирмата му. Тя му представила договор за продажба на имота, който Драшков подписал, а Трифонова се ангажирала да бъде поставен и фалшифициран подпис на Бойко Борисов. Преди да свърши работата обаче Трифонова решила, че е твърде рисковано, изплашила се и казала, че се отказва. Тук в историята на схемата се намесили неизвестни лица, които няколко пъти отвличали Трифонова, заплашвали я с цел  да изпълни ангажимента си и тя склонила.

След вписването на договора в Имотния регистър и получаването му, Драшков се разплатил с Трифонова. Идеята му нататък била да препродаде имота на фирма на Емил Димитров за 14 милиона евро. След няколко срещи между двамата, стигнали до уговорка, имотът да бъде прехвърлен заедно с фирмата на Драшков, която по документи притежавала парцела. Сделката била финансирана с банков заем от 10 млн. евро. По лична сметка на Драшков били преведени 5 млн. евро, но останалите 5 млн. евро не били платени, тъй като Бойко Борисов вече бил сигнализиран за измамата и разкрил случая пред медиите.

За подслушванията и работата на прокуратурата

От мотивите по делото става ясно, че част от фактите по него, са били известни още в хода на разследването, но не са влезли в обвинителния акт.

"По една или друга причина обаче, част от тези обстоятелства не са намерили отражение в обвинителния акт. За качеството на обвинителния акт може да се каже, че същият съдържа всички минимално необходими реквизити, че да не накърни правото на защита на подсъдимите и на техните защитници, но все пак е далеч от най-добрите стандарти за качество, установени в прокурорската и съдебна практика", посочва в мотивите си съдия Крушарски.

По отношение на оправданата Даниела Малинова, съдът казва, че не са се доказали твърденията на обвинението, че Трифонова е искала съдействие от нея за вписването на договора за продажба. На нея ѝ бил предоставен комплект с документи за вписването им имотния регистър, но това не породило съмнения нито у Младенова, нито у служителите в Службата по вписванията, в това число и у съдията по вписванията.

От мотивите на съда става ясно още, че по това дело специални разузнавателни средства са били използвани 2 години след събитията и съдия Крушарски заключва, че е логично при това положение в тях да не се съдържа никаква полезна информация. Приложени по делото обаче били 10 тома и 7 папки. В тях се съдържала оперативна информация за навиците и семейното положение на подсъдимите и на други лица, но нямаща отношение към делото.

"Отделно от това в тях не се съдържа и информация за инкриминираната престъпна дейност на лицата. В другите 10 тома се съдържат записи на телефонни разговори и наблюдения на срещи на лица, които както вече се посочи са се осъществили около 2 години след инкриминираната дейност. Така например в част от разговорите се съдържа информация за водени преговори за търговски сделки на част от свидетелите със свои партньори, какво предложение биха приели, до какви параметри биха отстъпили и други подобни, като тези сделки обаче, въобще не се отнасят до процесния недвижим имот, а например до изграждане на В.-мощности т.н.", пише в мотивите на съда.

Съучастничката на Драшков има още 2 присъди

Единствената осъдена за аферата "Златното пате" остава Ивалина Трифонова-Янакиева, която преди края на делото, в досието си вече има две присъди. През 2003-2004 г. тя е извършила две престъпления, за които е осъдена години по-късно. Първата ѝ присъда е за данъчни престъпления - през 2013 г. условно на година и половина затвор, а миналата година за измама - на 6 месеца условно.

В хода на делото Трифонова е направила самопризнания, което съдът е отчел при определяне на наказанието. Отчетена е и принудата в един момент, тъй като тя е била готова да се откаже от участие в схемата, но тогава е била отвлечена и заставена да продължи участието си. Съдът подчертава обаче, че Трифонова сама се е поставила в такава ситуация, като предлагала мнима продажба на имот.

Относно вината ѝ в аферата, съдът ясно очертава ролята на помагач в случая и допълва, че е можело и да не бъде наказана, ако престъплението не беше осъществено от спасилия се Драшков.

"Разбира се, отговорността на помагача е обусловена от изпълнението на деянието на извършителя, което деяние на извършителя, ако не е било довършено или поне не е било започнало, то тази дейност на помагача, би останала само една предварителна дейност, която би била ненаказуема (освен ако не са налице предпоставките на чл. 17 от НК, т.е. не се касае за изрично предвидено в закона наказуемо приготовление). В случая обаче, деянието на извършителя е било доведено до край и са настъпили и общественоопасните последици", пише в мотивите.

Спасяването на Драшков

Делото срещу Петър Драшков беше прекратено, след като от 2008 г. до 2013 г. обвинението така и не беше внесено в съда. Накрая защитата му се възползва от промените в НПК, с които обвиняемият може сам да поиска разглеждане на делото или прекратяване.

Така, след направеното искане, в началото на 2014 г. делото беше внесено в СРС, но той го върна на прокуратурата заради противоречия. Последва протест на прокуратурата, но в крайна сметка делото беше върнато на  26 юни 2014 г. Според НПК пък след връщане, държавното обвинение има вече само едномесечен срок, за да го внесе отново в съда.

В края на юли 2014 г. делото все пак беше внесено и насрочено за октомври, но по различни причини до началото на м.г. така и не му бе даден ход. Накрая пък защитата на Драшков поиска прекратяване, след като установи, че едномесечният срок не е бил спазен от прокуратурата.

Пред съда служителката от СРП Зоя Илиева обясни тогава, че след последното връщане от съда, делото е получено обратно в прокуратурата на 26 юни и тя го е изпратила на прокурора Иван Петров на 30 юни. Забавянето било заради големия обем от 25 тома. Прокурор Петров получил материалите на 1 юли и внесъл делото на 29-ти.

Защитата посочи, че едномесечният срок започва да тече от момента, в който делото е получено в прокуратурата и това е 26 юни. Тъй като 26 юли 2014 г. е събота, то съдът прие, че прокуратурата е трябвало да внесе делото най-късно на 28 юли – понеделник. Това обаче се е случило ден по-късно, който се оказа фатален за възможността на прокуратурата да продължи делото срещу Драшков.

Въпреки че не се съгласи с извода на съда за забавено повторно внасяне на делото, прокуратурата направи вътрешна проверка, която установи, че наблюдаващият прокурор няма вина, а две деловодителки от СРП са забавили обработката на материалите по завеждане на делото.