За разлика от останалите трима съдии, които са се произнасяли по казуса, както и наложената практика в СГС, съдия Илиева отказва да спре регистърното производство по вписванията по партидата на „Вива телеком България“. Това практически отваря вратата за вписването на ред промени, сред които правото синът на Спас Русев – Евгений Русев, както и Милен Велчев, да бъдат самостоятелни управители на компания. Смяната на седалище на „Вива телеком България“ също беше сред заявените решения.
По принцип в решението на съдията не би трябвало да има нещо особено и съмнително. И в петте си определения съдия Илиева се произнася, че наличието на преюдициален спор няма отношение към вписването на промени. Именно тук идва и проблемът. За всички останали съдии от Търговското отделение на СГС, произнасяли се по казуса във „Вива телеком България“, наличието на този спор е бил от решаващо значение да наложат спиране на регистърно прозиводство, докато спорът се разреши.
Това решение в противовес на практиката на СГС е доста изненадващо. Но може би не толкова. Съдия Илиева очевидно обича да се разминава с практиката. Тя, например, отказа да регистрира партията ДОСТ, въпреки собственото си обяснение, че партията формално не нарушава закона. Според Илиева обаче този закон имал и “дух“, който трябвало да се спазва.
„Наименованието на ДОСТ нарушава Закона за политическите партии, защото думата на турски значи “приятел“, а не може да се допусне скандирането на чужди думи на политически митинг“. Това е един от основните аргументи, с които съдия Илиева не допуска регистрацията на партията на Лютви Местан.
В решението си тогава Илиева задълбочено изследва етническия състав на думата „дост“. “…молителят напълно съзнателно е искал съкращението от наименованието на политическата партия да образува точно тази дума. Вероятно мотивът му е, че в българския език има много чуждици и използването на само една чужда дума няма да се възприеме като нарушение на закона. Или поне на неговата буква. Но освен буква, законите имат и дух. Чуждата дума всъщност се съдържа в абревиатурата на наименованието на партията“, разсъждава Илиева, цитирана от Медиапул.
Решението на Илиева беше отменено от Върховния касационен съд. Върховните съдии изцяло отказаха да приемат теориите на съдията от СГС. В решението на ВКС се казва, че конституционното право на сдружаване на гражданите в партии няма как да бъде осуетено с произволни изисквания на съда извън изрично записаните в закона. Върховният съд напомня, че българските граждани имат религиозни, езикови и етнически различия помежду си. Конституцията отделно гарантира правото на собствен културен живот, свободата на вероизповедание, изучаване на майчин език и други.
Върховните съдии признават, че учредителите на ДОСТ са от различни етнически групи, а преобладават гражданите с турски имена, но това не е основание да се подозират български граждани с хипотези.
Партидата на „Вива телеком България“ беше буквално залята с искания за вписване на различни обстоятелства. Атаката веднага след парламентарните избори от 26 март, беше инспирирана от групата около руската банката ВТБ и нейните партньори по казуса БТК – Спас Русев и Милен Велчев.
Още тогава юристи обясниха за „Студия Трансмедия“, че най-вероятната цел на тази масирана акция е при оспорването на исканото вписване част от делата да попаднат при конкретен съдия. Това е дългогодишна практика, когато става дума за прокарване на промени в ТР.
Сред заявените за вписване обстоятелства бяха основно смяна на управителите. Всичките решения за вписване на нови управители са взети от едноличния собственик в едно „заседание“, но са заявени под формата на отделни преписки. Този подход очевидно изненада и създаде объркване и в длъжностните лица в Агенцията по вписванията, които отказаха да впишат заявените обстоятелства.
Смяната на управители е цел на групата от август 2016 г., когато формално пое контрола над акционерната структура на БТК. Тогава руската ВТБ кредитира люксембургската Viva Telecom и в същото време й продаде друга люксембургска компания – InterV Investment. Именно в това дружество е съсредоточена собствеността над БТК, която е сложна и преминава на няколко нива в Люксембург и България.
Опитите на ВТБ и нейните партньори по казуса БТК – Спас Русев и Милен Велчев да се впишат в Надзорния съвет на БТК, както и да сменят директорите на компанията-майка в България „Вива телеком България“ са блокирани с поредица решения на СГС заради оспорване от руснака Дмитрий Косарев. Той твърди, че е бивш краен собственик на 76% от акционерната структура на БТК, като е придобил дяловете от Цветан Василев.
Мирослав Иванов