Понеделник, 18 Декември 2017, 11:07
Frognews
4| 6059 |08.08.2017

Слатински: Всеки ден у нас е крачка назад

.
Николай Слатински
Всеки ден у нас е крачка назад. Такова е усещането на една част от хората - тези, които мислят и преживяват (почти) като мен. Крачка назад от Европа. Крачка назад от демокрацията. Крачка назад от модернизирането на обществото. Крачка назад от нормализирането на страната.
А обяснение на това, което ни се случва отдавна е дадено от ... математиката. Да, от математиката! Казвам го като бивш математик, даже като някогашен кандидат на математическите науки.

Защо ли?

Защото членството на България в Европейския съюз може да се сравни с математическата задача за налагане на строго подредена, подчиняваща се на стриктни правила решетка върху анархистична система, която генерира хаос (и той не е пренебрежимо слаб) и чиято структура има сериозни дефекти, силни вътрешни напрежения и „изгаря" много вътрешна енергия чрез триене.

България е анархистичната система. Европейският съюз е строго подредената решетка.

Според математическата теория на системите, възможните решения на тази задача са няколко и те могат да бъдат описани по следния начин като реакция на анархистичната система спрямо наложената ѝ строго подредена решетка:

Първо, системата се подчинява на решетката и разумно приема нейните правила и норми, нейната структура, нейните канали за вътрешен и външен обмен на вещество, енергия и информация.

Второ, системата отхвърля решетката и „излиза" от нея, защото категорично отказва да приеме нейните правила и норми, нейната структура, нейните канали за вътрешен и външен обмен на вещество, енергия и информация.

Трето, системата се стреми да се адаптира към решетката, но това става бавно, трудно, на приливи и отливи и по метода на пробите и грешките.

Четвърто, системата се съпротивлява на решетката, но макар и твърде продължително и нерядко против волята й, тя е принудена да я приеме.

Пето, системата се съпротивлява срещу решетката, която накрая се „отказва" от нея, принуждавайки я да я напусне или да остане изолирана в нейната периферия.

Шесто, системата мимикрира, т.е. „отгоре" се създава видимост сякаш се е адаптирала към решетката, но „отвътре", като същност, тя си е останала по-старому съвсем същата.

И така, нашето поведение, сиреч случващото се у нас отговаря на шестото възможно решение - мимикрията.

Цялото ни развитие, ако то е развитие, през последните 10 години е мимикрия. Ние сме общество-хамелеон.

И, забележете, от всички възможни решения последното, т. е. мимикрията е е най-неефективното, най-стратегически безпътното, най-разнормализиращото, най-деструктуриращото системата и най-дърпащото я назад и надолу.

Това е така, защото при това решение се хаби най-много енергия (анархия) и се поражда най-много ентропия (хаос), пропиляват се най-много ресурси, нерви, шансове и надежди. А се хаби най-много енергия и се поражда най-много ентропия, защото при това решение, т. е. при такова поведение на системата, тя изразходва двойни усилия - от една страна, за да създава видимост на промени, чрез които да „излъже" решетката; а от друга страна, за да продължава да живее в безотговорност и безредие, които поглъщат безценни количества от нейните жизнени сили и не позволяват да се роди така лелеяното ново качество на живот.

Ето това правим ние - разграждаме настоящето си и профукваме бъдещето си, защото лъжем себе си и залъгваме другите, хвърляме пясък в очите на Европа и се самобаламосваме. Водим пуст и опустошаващ ни живот на най-обикновена и най-обидна мимикрия - да създаваме видимост, че сме нещо и да си живеем сякаш сме нищо. Отгоре някакво лустро, някакви оплетени в търчи-лъжи политици, някакви гръмки цели и бъхтания в гърдите "Булгар, булга-ар!", някакви имитации на държава и общество, а отдолу - мутризация и чалгизация, пасивност и апатия, безразличие и безхаберност, мразене на другите и различните и псевдопартиотарство и псевдоживуркане.

Математиката го е доказала - най-глупавото, което може да направи една система, в случая едно общество, това е да мимикрира, да се прави, че е нещо отгоре и да не прави нищо отдолу; да лъже другите и да мами себе си; да се изживява като жертва на външни сили и вътрешни врагове и да не се опитва да пожертва частица поне от себе си, за да си промени битието и съзнанието.

Затова не е странно, че в обществото-хамелеон, в обществото от хамелеони, който е по-хамелеон, той е по-отгоре, който е най-хамелеон е най-отгоре, а който е по-по-най-хамелеон е по-по-най-отгоре.

Остана само да ви кажа коя задача за хамелеони засега математиката не е решила.

А тя е следната:
Какъв е цветът на хамелеона, поставен пред огледало?
И това само на пръв поглед е друга, съвсем различна тема за размисъл.

Автор: Николай Слатински, Фейсбук

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. БАН ще протестира по време на председателството на Съвета на ЕС 2| 1884 |18.12.2017 . Каролев: Решението на Тръмп за Ерусалим е правилно, страхливи президенти не го направиха 6| 4045 |15.12.2017 . Вера Ахундова: Делото КТБ е фарс, всяка следа към Делян Пеевски е унищожена 8| 8317 |13.12.2017 . Фрогоко: Премиерът Борисов пак захапа военното министерство и самолетите му 10| 8476 |13.12.2017

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах