Вторник, 23 Октомври 2018, 13:58
Frognews
1| 4273 |27.07.2018

Влизането ни в еврозоната е под въпрос заради фалита на КТБ

.
Заради фалирането на КТБ е налице драстичен спад на инвестициите в България с около и над 50 % годишно само през последните 2016, 2017 и първата половина на 2018 г.

Последствията се наблюдават не само при чуждестранните инвестиции, намаляващи в пъти с всяка изминала година, но и при инвестициите на български физически и юридически лица. Това отчитат от НПО „Ние, гражданите” д-р Вера Ахундова и Даниел Божилов.

 

Български физически и юридически лица не само не правят нови инвестиции, но и масово изнасят печалбите си, а и всякакви други налични средства, в чуждестранни банки. Самите български банки с и без чуждестранно участие правят същото.

 

Темповете на кредитиране на бизнеса се променят в последните години с десети от процента, като това се дължи първо, на нежеланието за нови български инвестиции,  така и на твърде консервативното поведение на банките, дължащо се до голяма степен на страховия  „синдром КТБ”.  Който не би съществувал, ако банката бе фалирала поради всяка друга причина – лошо управление, лош кредитен портфейл и/или фалит и неплатежоспособност на нейни крупни кредитополучатели, лошо управление на риска и т.н., но не и по политически и лобистки причини с цел усмиряване на евентуални претенденти за политическата власт и незаконно обогатяване на самите десижън-мейкъри - политици, магистрати и придворните им кръгове, осребрили буквално всички активи на КТБ на свое име. Коя българска банка би могла днес да гарантира, че ще съществува безметежно в българския финансов мир, ако някой от овладелите държавата олигарси си я заплюе заради привлекателните й активи! Или коя българска банка ще откаже кредит на тези лица, ще поиска настоятелно връщането на предоставен на тях кредит или ще откаже да плати редовната си корупционна лепта /отчисление от печалбата/ на политическите партии?

 

Този срамен факт е не само известен на цялото общество, но й се отнася и до всички прохождащи, перспективни или добре работещи бизнеси. И е прекрасно оттретинан на гърба на КТБ и нейните хиляди безсрамно ограбени с помощта на държавата вложители. И е известен на ръководителите и институциите на ЕС, независимо че те изразяват привидно одобрение за прокламираните от българското правителство „резултати” от борбата с корупцията и контрабандата! И независимо, че от солидарност в рамките на ЕНП европейските институции де факто легализираха и корупцията в лицето на казуса „КТБ”, и в това число фалита и ограбването на активите на КТБ, но и утвърдиха лъжата и манипулацията като основни методи за управление на България и ЕС. Но най-лошото за морала на българското общество бе фактическото игнориране на всички факти и обстоятелства за драстични нарушения на правата на собственост, правосъдие и справедливост на хилади граждани по казуса „КТБ”.

 

Казусът „КТБ”  активира след 2014 г. и емиграцията на представители на средната класа, затова все по-често намираме членовете си на нови и-мейл адреси в страните, в които са се установили.

 

Очаквано бумерангът КТБ като еманация на тоталната мафиотизация на държавата и властта на корупцията над всички икономически процеси падна и върху  евентуалното членство на България в еврозоната. Какви изводи може да направим от развилата се динамика на преговорите досега и съгласуваните между България и страните-членки на еврозоната изисквания и стъпки по пътя към еврото:

Липса на доверие от страна на европейските институции и ЕЦБ към българските регулатори, в частност БНБ и КФН. Твърденията на БНБ и публикуваните данни за стрес-тестовете на българските банки, проведени през 2017 г. , не вдъхнаха на нас, а сега се оказва и на официални европейски институции, никакво доверие и  остават съмненията за достоверност, честност и почтеност на обявените резултати и констатации.

 

Тази липса на доверие се изразява в необходимостта от провеждането на нови стрес-тестове на банковите и застрахователните дружества, за което ни бе наложено принудително и изпреварващо, а иначе неформално, задължително предварително влизане в Европейския банков съюз. Членската вноска за страната ни ще бъде около 100 млн.евро годишно, които ще бъдат плащани години наред, без да е сигурно приемането ни в еврозоната. Новите стрес-тестове, за които Европейската централна банка настоява и вече са договорени с България, имат цена, която ще бъде платена от проверяваните банки и застрахователни компании. Следователно от всички нас, защото те ще рефлектират в нови такси, комисионни и др., заплащани от клиентите им. Т.е. за период от примерно 5 години разходите на България само по тези договорености ще надхвърлят 700 млн.евро /около 100 млн.евро ще е годишната вноска на България в банковия съюз/.

 

Чисто икономическите последствия при влизане в еврозоната при съществуващия деформиран икономически и политически модел на управление на България, обаче, са тези, които най-драстично могат да ударят по и без това мизерното „благосъстояние” на българските граждани. И въобще не става въпрос за механичното преизчисляване на цените от лева в евро и произтичаща от това незначителна инфлация.

 

Първо, дадената дума и постигнати при разговори договорености за приемане на България във валутния механизъм ERMII, без наличието на официален документ, пътна карта, срокове, не гарантират нито допускането на България до този механизъм след една година, нито въобще само налагане на страната на максимален подготвителен период в зоната на валутния механизъм. Не го гарантират и  евентуалните реформи най-вече в съдебната система и в регулаторните функции и надзора на БНБ, които Борисов и другарят Владислав Горанов са обещали да направят за една година.

 

Да подчертаем, не ги направиха за 30 години, не защото не могат, а защото именно съществуващата система гарантира политическите им постове, икономическите им облаги от корупция, безнаказаността им. Да не говорим за слугинажа на БНБ – никой от новите стари членове на УС на БНБ няма интерес независим одитор да навлезе в измамата КТБ, манипулираните преди година резултати от стрес-тестовете на банките и пробитите кредитни портфейли на свързани със собствениците и/или упрвляващите банки фирми. Не напразно „най-професионално” срещу наложеното влизане на България в банковия съюз и от името на БНБ реагира подуправителят й Калин Христов.

По-големият риск, обаче, е свързан с фактори, които досега никой не подлага на съмнение. А те са:

Няма гаранция за приемането на България в еврозоната, дори тя да е била поканена във валутния механизъм ERMII. Или гаранцията е такава, каквато е дадена с приемането ни в Шенген.

 

Няма гаранция, че България ще влезе в еврозоната с фиксирания си курс на лева в рамките на действието на валутния борд. Независимо какво са си говорили европолитиците с Борисов и Горанов. За изминалия период от над 20 години в икономиката са настъпили съществени промени, които фиксираният курс не отразява. Натрупаната инфлация е един от тези фактори и неотчитането й при условията на фиксиран курс е довело до огромни диспропорции, отнасящи се до нереалния и силно надценен валутен курс на българския лев, възникналите диспропорции между официално изчисляваната и реалната покупателна способност на населението, огромното и нарастващо икономическо неравенство, силно изкривената по тази логика статистика за реалните данни за износа и вноса, по-точно за икономическите ползи от търговията с трети страни.

 

Нереалният валутен курс не само задържа икономическото развитие и ръста на БВП на България, но и води до изпреварващо развитие на вноса и поддържането на търговския дефицит, изкривява пазара на труда, включително и като силно ограничава достъпа до финансов и кредитен ресурс за нови клиенти, засилва диспропорциите в банковата сфера и монополно високите печалби в банковия сектор, които въобще не съответстват на формираните печалби в реалната икономика.

 

Тези и още много други икономически фактори и факти, които

европейските институции и европейският банков съюз ще проверят щателно като заинтересовани страни и в контекста на недоверието и репутационния риск за страната, който КТБ и други „държавнически” политики предизвикаха, а не през пръсти, както „провериха” казуса КТБ, ще предизвикат, според нас, сътресения, в чийто оздравителен ефект вярваме. Но и ще увеличат разходите, които България ще покрие.

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Проф. Павлов: Въпросът с имотите на тракийските бежанци не бива да се отлага 0| 5642 |26.03.2018 . Делян Добрев с грозни закани към Елена Йончева заради въпроси за бизнеса на родителите му 65| 15481 |14.01.2018 . Здравният министър: Въпросът с психичното здраве на нацията е тревожен 4| 4533 |15.08.2017 . Българин с въпроси към китайския президент Си Цзинпин в Давос 5| 7304 |09.01.2017

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах