До защитниците на Алексей Петров: Бъдете спокойни!

Дали имат основания или не – те си знаят. Намирам за логично поведението им, когато се очаква обвинителен акт и съдебно дело, да се прилагат тактики и стратегии. Всеки има право на защита – това е велико завоевание на демокрацията.

Цитира се и някакъв телефонен разговор между неизвестен мъж и плевенската защитничка на Петров – Иванка Славчева.
Тя охотно разказва пред медиите: Обади се мъжки глас, който каза:
„Госпожо Славчева, не мога да се видя с Вас, нито да Ви се представя. Трябва да Ви съобщя нещо по телефона. Преди време имаше един случай с Огнян Стефанов………В затвора има двама човека – Краси Кокаларов и един санитар……..Скоро беше направен един безуспешен опит……………Той ще се повтори, защото става въпрос за много пари……..“

Веднага искам да успокоя притеснените: Няма как да стане това! И не защото в затворническия лазарет няма чукове. Просто няма как да стане и всички те знаят защо.

Опитът Алексей Петров да ми се "пришие" като „другарче” по съдба е трогателен, логичен, тактически обоснован, циничен, неуместен, издайнически и пр. Зависи от гледната точка. Благодаря за вниманието, но две години след 22 септември 2008 г. все още съм зает с с физическото си възстановяване след пътешествието ми до смъртта и нямам много време за самодейни пиеси с известни, но неизречени на глас автори.

Огнян Стефанов,
оцелял от „един случай”