Защо се провали българският преход?
Това е всъщност основната причина гражданите и държавата да са бедни. Имуществото, което им принадлежеше и можеше да им носи някакви дивиденти, печалби беше прехвърлено по тарикатски начин срещу жълти стотинки на една малобройна група хора. Сега то носи печалби на тях. Кои са тези хора? За родните медии това е нещо като обществена тайна, но чуждите анализатори я казват в прав текст – всички бизнесмени, някои от тях днешни олигарси, облагодетелствани от приватизацията, са свързани с елита на бившата БКП и Държавна Сигурност по един или друг начин! Било ли е това предварително планирано? Разбира се, това е бил гениалният план на „перестройчиците“, свалили Живков – Младенов, Луканов, Лилов и компания. Темата обаче следва да бъде разгледана в отделен материал.
Защо българите допуснаха да им бъде ликвидирано имуществото на безценица? Как възрастни, умни, образовани хора се превърнаха в наивници и оставиха шепа тарикати да им присвоят „основните фондове“, които те 45 години бяха градили? Как така и до днес възрастните поколения не повдигат никъде въпроса за тая измама? Защо хора, които иначе бранят личното си имущество отчаяно, и за един апартамент, вила, нива или парцел се съдят с братя, сестри и деца оставиха държавното имущество на произвола?!
Такъв невероятен наивитет не е бил характерен никога за предишните поколения в България! Не случайно „телефонните“ измами са толкова разпространени имено у нас. Едва ли в друга държава от ЕС /включително и Румъния!/ възрастните хора биха се вързали на елементарните телефонни инсценировки. На какво се дължи невероятният политически наивитет на българите? Правилният отговор на този въпрос ще обясни провала на българския преход и следва да го намерим с помощта на народопсихологията.
Политиката, както са писали „класиците“, е синтезиран израз на икономическите взаимоотношения между различните съсловия в една общност, тоест държава. В определени случаи обаче може да става дума и за религиозни отношения, етнически, професионални, екологични, феминистки и др. Почти всички модерни демократични страни имат „зелени“ партии, у нас са няколко. Имаме си даже и „етническа“ - ДПС, макар и тя самата да не се определя като такава.
В идеалният вариант, различните съсловия би трябвало сами да формулират своите най-важни икономически /или други/ въпроси с помощта на своята интелигенция и да ги решават в политиката чрез свои автентични партии. Под „автентична“ партия трябва да се разбира организация, чиято членска маса владее напълно своя апарат и избира лидерите си пряко. Поне така е в развитите демокрации.
При формалните демокрации, каквато е България, е точно обратното. Няма автентични партии; има партии на елити! У нас те са два вида:
-"корпоративни партии“ - БСП, ДПС, НДСВ, ДСБ, при които членската маса работи за интересите на шепа олигарси и техните политически лобита.
-„one man party” - ГЕРБ, Атака, РЗС и др. - при които членската маса работи за вожда – създател и най-близките му съратници.
Защо двадесет и четири години вече българите не могат да създадат нито една автентична партия? Заради своята история! Пет века българите са били на своя територия, но в пределите на чужда държава, която ги е грабила, насилвала, убивала. Съвсем естествено и те са се научили да я мамят и грабят, както и където могат. Всеки опит за някакво обединение е бил пресичан в зародиш и с кръв.
След Освобождението държавата е попаднала в ръцете на лаком и безпардонен местен елит, който се е обогатявал чрез нея за сметка на народните интереси. Бедните хорица в онзи момент просто не са били в състояние да се обединят в една или няколко партии и да отстояват сами интересите с в политиката.
Това започва да се случва в някаква степен три десетилетия по-късно. Тогавашните БРСДП и БЗНС са опит на т.н. „народна интелигенция“ - учители, писатели, журналисти, адвокати, агрономи и др. - да организират една част от избирателите в автентични партии. За съжаление и двата опита пропадат не след дълго. БРСДП я превземат платените агенти на Лениновия Интернационал и тя от работническа става клон на „световната комунистическа“ партия. Така тя престава да бъде автентична, всички нейни решения оттам насетне са взимани не по желание на членската маса, а по нареждания от Москва. Но не би могло да бъде иначе: финансирането ѝ идва Русия.
БЗНС също се проваля като „автентична“ партия. За кратко време тя обраства с голям бюрократичен апарат, с лакоми за слава и пари кариеристи, които си мислят, че вече всичко им е позволено в България. Едрата буржоазия с помощта на военния кръг „Звено“ ги изважда от голямата политика през 1923 г. с кървав преврат. След втория преврат на звенарите през 1934 година царят успява да въведе в страната лична, безпартийна диктатура. Партиите стават излишни, макар да има избори и парламент, един елитарен кръг край Борис поема кормилото на страната.
Погрешното управление на този елит в годините на Втората Световна Война довежда до навлизането на Червената армия в България. С това въпроса за „автентичността“ на родните партии приключва за около 45 години. Гражданите са въведени насила в един тоталитарен политически и икономически модел по руски образец; те не могат да избират нито партийните, нито държавните лидери, нито външната, нито вътрешната политика, нито напускането на страната си, нито дори местожителството си! Те са роби на системата, поколение след поколения българите привикват да не се бъркат в управлението на държавата и да чакат всичко от елита. Ако той им даде нещо, хубаво ...
Това води до тяхното робско държане и след падането на комунистическия режим. Те чакат някой добър политик или добра партия, пръкнала се отнякъде да им решат проблемите, вместо да се опитат да се обединят в името на общите си икономически и социални проблеми. Всъщност, те изобщо не могат да формулират тези въпроси, камо ли сами да им предложат решения! По принцип, това би трябвало да свърши вместо тях „народната интелигенция“. За съжаление, родните писатели, журналисти, артисти, адвокати и пр. се оказаха по-неподготвени за прехода и от обикновените работници и селяни; те се отплеснаха в псевдо морални, етически и политически бръщолевения и боричкания покрай различни партии, повечето инженерингови проекти на ДС.
Така след столетия робство и десетилетия на корумпирани елитарни правителства в българската народопсихология вече е залегнало схващането, че нищо не зависи от обикновените граждани, те вечно ще страдат, няма смисъл да се обединяват, винаги ще бъдат изиграни. Всеки трябва да се спасява поотделно, най-добре като си намери подходящ „силен“ човек или партия да го наредят на заплата някъде или да му подпомогнат бизнеса. Сами не могат нищо да направят.
За двадесет и четири години преход българските граждани не успяха да формулират и зададат на самите себе си, и на политическия елит най-важните въпроси, а имено:
· каква приватизация да има в България? Как да бъде проведена?
· Каква пенсионна система да има? Какви да са разликите между минималната и максималната пенсия?
· Каква здравно-осигурителна система да има?
· Каква жилищно-строителна стратегия за обикновените хора да има?
По тези въпроси в България никога не е имало широка национална дискусия, гражданите оставиха те да бъдат решавани от елита. И той ги реши в своя полза. Прибра им имуществото, осигури високи пенсии на стария комунистически елит и пусна в действие схеми за източване на националните печалби в здравната система, жилищното строителство, енергетиката, комуникациите... Превърна гражданите отново в безгласни консуматори, макар и да имат право да гласуват по изборите.
Вината обаче не е на елита. Българите сами му дадоха „зелника“, тоест, имуществото си.
Спасението? Автентична партия! Което е равносилно на раждането най-накрая на прословутото „гражданско общество“.
Как би могло да стане това?
Андон Михайлов
Моля, подкрепете ни.
