Атанас Буров – циник или мъдрец

Изречено е преди повече от половин век, но звучи изключително съвременно, особено в контекста на послeдния критичен доклад на Европейската комисия.

Атанас Буров е най-известния български банкер и финансист, също и политик.

Ярък представител на златните години на България (времето на Петър Дънов, Николай Райнов, Владимир Димитров - Майстора), на разцвета в духовно и материално отношение. Идеите на Буров за изграждане на демократична българска държава с просперираща икономика, модерна финансова система, свободно движение на капитали и европейски ориентирана външна политика продължават да са актуални и в началото на третото хилядолетие.

Той е роден в Горна Оряховица на 30 януари 1875. Учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово, завършва право и икономика в Сорбоната, а накрая учи в Швейцария и Англия. След завръщането си в България ръководи строителството на железопътната линия София-Кюстендил и участва в управлението на редица предприятия - минното „Българско акционерно дружество", „Бъдаще", Българска търговска банка, Застрахователно дружество „България", Акционерно дружество „Бяло море" и други. Участва като доброволец в Балканските войни и Първата световна война.

Атанас Буров е избиран за народен представител десет пъти, бил е подпредседател на Народното събрание и министър в четири кабинета. Той е политик, който никога не позволява компромиси или отклонения от демократичните принципи и поставя над всичко националните приоритети. Освен всичко друго е публицист и издател на вестник „Мир". Сред най-креативните идеи на Атанас Буров съвременниците и последователите му посочват идеите за ролята на предприемачеството в съвременното общество, за акционерната форма на сдружаване, за ролята на държавата в подкрепа на капитала.

Като активен деятел на Народната партия Атанас Буров е министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Стоян Данев (1913) и Александър Стамболийски (1919-1920). След Деветоюнския преврат през 1923 г. се включва в Демократическия сговор и, наред с Андрей Ляпчев, оглавява неговото умерено крило. Той е министър на външните работи и изповеданията в трите правителства на Ляпчев (1926-1931). През 1944 г. се включва като министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев (2-9 септември 1944), образувано като последен опит да се предотврати нападението на Съветския съюз срещу България.

Ето какво казва за него Михаил Стоянов от УС на Фондация „Атанас Буров": „Буров поема дипломацията в един сложен момент, в който България трябва да понесе неправдите на Ньойския договор. Но заедно със своя колега от кабинета - министърът на финансите Моллов, и използвайки огромния си авторитет и лични контакти в Европа, Буров осигурява два много важни за икономическото оцеляване и като предпоставка за бъдещото развитие на страната ни заеми. Първият заем е т.нар. бежански заем - за закупуване на жилища и селскостопански инвентар за бежанците от Тракия и Македония. И вторият заем - стабилизационният - за стабилизиране на националната валута - българския лев, за построяването на нови железни пътища, пристанища и укрепване на съобщителните линии. Негова е заслугата за продължаване на мораториума върху репарационния дълг и неговото предоговаряне. Репарационният дълг е възлизал на 680 млн. златни франка, платими за 50 години при 5 на сто лихва. Буров успява да предоговори тази сума и тя да се замени с годишно плащане от 11 млн. златни франка за 36 години при 5.5 % годишна лихва, т.е. два пъти се намалява обемът на репарационния дълг".

Така Атанас Буров получава заслужено признание от своите колеги вътре и вън от страната. Въз основа на широкия му международен авторитет той е избран за член на политическата комисия на Обществото на народите. Фамилията Бурови и най-вече двамата братя Атанас и Иван Бурови налагат акционерната форма на предприемачеството в България, която според Атанас Буров и неговите близки е най-приемлива не само за акционерите, но и за обществото, тъй като се счита, че по онова време това е най-прозрачната форма на собственост и най-лесно би могла да бъде контролирана от обществото - неща, които и днес продължават да бъдат актуални.

През август 1944 г. видният български банкер и политик Атанас Буров е един от действените участници в т.нар. "нефашистка опозиция", която (ако и несъгласна с официалния прогермански курс на управляващите) живо се интересува от съдбата на родината в контекста на продължаващата война и очертаващата се тревожна тенденция от болшевишка окупация на страната. Именно от тази позиция трябва да оценим участието на Буров в изготвянето на декларация на 13-те от 6 август 1944 г., подписана от най-видните опозиционни водачи (в т.ч. и четирима представители на ОФ) и предадена от Никола Мушанов на 12 август на регента Богдан Филов, в която се иска коренно изменение на външно-политическия курс, излизане от войната, сближение със Съветска Русия, оттегляне на войските ни от Сърбия, стриктно спазване на Конституцията и образуване на "едно народно конституционно правителство, ползващо се с доверието на целия народ".

 След Деветосептемврийския преврат Буров е осъден на една година затвор от т.нар. Народен съд. След освобождаването си през 1945 г. той се присъединява към опозицията срещу комунистическото правителство. През 1947 г. се обявява срещу смъртната присъда на Никола Петков и е интерниран в Дряново, за известно време е изпратен в концентрационния лагер край Дулово. През 1950 г. е арестуван и две години по-късно е осъден на 20 години затвор, лишаване от граждански права и конфискация на имуществото. Обвинен е, че е "ръководил организация, която си е поставила за задача отслабване и събаряне на установената власт чрез преврат и терористически действия" и е обещавал на представителите на САЩ и Англия, че ако в изборите за Велико народно събрание през 1946 г. победи опозицията, ще им даде бази на Черно море. Буров излежава присъдата си в Шумен и Пазарджик, където умира на 15 май 1954. През 2000 г. е обявен за почетен гражданин на Горна Оряховица. Присъдата му е отменена от Върховния съд през април 1992 г.

Атанас Буров е човек, прозрял една истина, актуална и днес - че личният просперитет има смисъл само тогава, когато допринася за просперитета на цялото общество. Тази философия преминава във всички негови изказвания в парламента и извън него, в политическите му прояви, след това във вестника. Доказателство за това негово убеждение е и изказването му на заключителното съдебно заседание на Народния съд срещу него през 1951 г. по време на комунистическия режим, на което той отказва услугите на адвокат. Тогава банкерът е на 76 години и заявява:"Господа съдии, тази глава е достатъчно стара, ако тя ще спаси България, аз ви я подарявам".

Николай Увалиев, автор на книгата "Вековете на Атанас Буров", споделя следното за своя герой: „Според Буров умението да се печелят и да се управляват пари преди всичко е психология и прозорливост. Това се отдава на хора добре възпитани и високо образовани. Уменията се предават по наследство и се пазят в тайна. "Парите с мъка се изкарват. Те са твои само когато съумееш да ги опазиш - казва той.- Най-лесно се губят, когато се дават в заем за щяло и нещяло. Затова не бива да се дават с лека ръка, ей тъй, като подарък, без гаранция, без да си проучил кой ще ги получи и за какво ще ги ползва. Много пари - много грижи и опасности за имащия."

Атанас Буров е мъдър и прозорлив човек и политик. Ето една най-впечатляващите му прогноза за България. Още в началото на 1939 г., когато Германия завоюва Судетската област от Чехия, в статия във вестник "Мир" Атанас Буров предрича: "Голяма война предстои и ще обхване цяла Европа и света. Застрашени, великите сили Англия, Франция и Русия ще се обединят, към тях ще се присъединят САЩ. Макар и болезнено, те ще надделеят над Германия. Но в края на войната ще настъпи дълбок разлом между интересите им. Ще се образуват две титанически полит групи и те ще си поделят Стария континент. Но ще минат години и Великите сили ще забравят враждите и оскърбленията помежду си и отново ще се обединят, но вече на икономическа основа." Тези негови прозрения вероятно са продиктували неговото "интимно желание", както го определят четирима авторитетни политици по онова време, да иде посланик на България в Москва. "Защото Москва е пресечната точка на един бъдещ общ континент - Евроазия", твърди той. Този мъдър мъж, този прорицател е успял да съзре, че ще се осъществи мечтаното от векове и реално зреещо в настоящето обединение на нации, икономики и култури на страните от бреговете на Атлантическия океан до бреговете на Тихия океан. А по отношение на прогнозата за България, той напълно е бил убеден, че я очаква добра съдба, защото "ние сме малка държава, бедна на природни богатства, но добрият ни народ е неоценимо богатство. Повярвайте ми: по-дивна, по-прекрасна, по-нежна страна от България няма! Дори бедни да сте, работете за нея. Тук умрете. Тя е земята, която ви храни и закриля, заклевам ви, никога не я изоставяйте!" - заключава съдбовно Атанас Буров.

Ето и още едно доказателство за разсъдливостта и патриотизма на големия финасист и политик. През 1943 г. В банката му във Варна дошъл Яни Гагаузина от Кестрич (квартал "Виница") и поискал кредит 100 000 златни лв. Буров бил в банката и го посъветвал: "Яни, зная, че си заможен и работлив човек, но война е, цели държави пропадат вдън земя. Парите, дето ги искаш, са много. Как, бе, човек, как ще ги връщаш?" Яни настоял и срещу кредита ипотекирал 50 дка в Аязмото. Минали години, Буров излязал прав. Яни не успял да си погаси заема и банката придобила имота му. През 1947 г., два-три дена преди всеобщата национализация, Атанас Буров спешно пристигнал във Варна и продал на крайно изгодна за клиента цена ипотекираните 50 дка. "Нека да не пренадлежат на държавата, а на манастира "Св. св. Константин и Елена". Светата обител ще ги опази за вечни времена от посегателства!", казал предвидливият банкер.

И още. Част от разговор с Атанас Буров, докато е заточен в Дряново.

-   Господин Буров, на какъв принцип се подбираха хората за това висше училище, за Свободния университет?

- В България е имало винаги само един принцип - на способностите - там привилегии няма. Там застъпничество няма. Там има изпити. Който покаже голям успех, той влиза. Който е с малко дарбица - вън. Ако ще баща му да е цар Фердинанд - вън. Цар Борис е бил на-посредственият юнкер във Военното училище. Най-способните хора ставаха комунисти - какво бе това проклятие, но бе така. Гео Милев, вашият кумир, господин Памукчиев, не бе голям офицер, не бе и голям поет, но стана голям комунист - и вие го превъзнесохте до небесата. Не бива така - на всеки трябва да се отдава заслуженото внимание. Йордан Йовков като оратор бе нула, но като разказвач бе магьосник.
Всеки човек би трябвало да знае дарбата си

- Коя бе дарбата на цар Борис III?

- Да управлява. Да намира хората, които му трябват в момента.

- Това дарба ли е?

- Най-важната дарба. Да умееш да намираш хората, които ще ти свършат работата в момента. Не за векове, не завинаги, а в момента. На 9 юни му трябваше професор Цанков и полковник Иван Вълков - намери ги. Точно те му трябваха. И те разчистиха блатото и миазмите на режима на дружбашите, на Стамболийски. След това намери мен, Андрей Ляпчев и ние оглавихме правителството.
След като ние управлявахме четири-пет години, ние, естествено, се изхабихме. Като овни в стадо, което четири-пет години са оплождали. Трябват нови овни за оплождане на властта. И той, цар Борис, нареди така, ние - Сговорът, да паднем в изборите на 21 юни 1931 година и да дойде на власт правителството на Александър Малинов - на Народния блок.

Ето малка част от завещанието на Атанас Буров, което звучи, сякаш е казано днес, а  сегашните български политици би трябвало да си го препрочитат всеки ден. А и не само те. Изглежда, всеки един българин, всеки един от нас, трябва да го прочете. И да се замисли. Тогава  може би ще заживеем по-добре.

„Ние трябва да бъдем европейци, ако чувстваме, че имаме нужда от Европа. Ако смятаме, че сме всесилни, че можем да ритнем, тъй как да кажа, тази помощ, че можем сами да разрешим тази проблема - тогаз можем да бъдем каквито щем - и азиатци, и балканци, и т.н. Но едва ли има двама свестни хора в България да си правят илюзия, че ние можем със свои собствени сили да разрешим някоя проблема. Която и да било от нашите проблеми ще се разреши чрез съгласието на европейските държави. Но за да спечелим тяхното съгласие, ние трябва да държим сметка за психологията на тези народи. Ние трябва пред тяхната съвест да бъдем прави и за това всичко онова, което ни излага пред тях, трябва старателно да го избягваме."

„Българският политик неминуемо свързва властта с пържолата, бута, жената, парата, златото. Парата е символът на властника в България. Той иска пари, пари, пари. Иска злато, злато, злато. Иска къщи, къщи, къщи. Иска вили, вили, вили. Иска коли, коли, коли. И не за своя сметка - а за сметка на партията си, на държавата си, на народа си. Това властогонство е бясна болест - който е ухапан веднаж от нея - умира цял живот, като бесен. И е бесен за власт - срам и позор, но е така."

„По отношение на вътрешния и външния капитал...Чуждият капиталист няма да дойде сам да направи фабрика, той няма да дойде сам да раздава кредит. Той ще търси известна българска група, солидна, с която ще влезе в известни отношения, в сътрудничеството на която ще повери свойте средства, която ще трябва да го гарантира във всяко отношение...Ако обаче българският капиталист стои в затвора, ако българското дружество е изложено да плаща 100% от своите печалби, ако цялата тази отровна атмосфера пълни парламента, пълни събранията, пълни редакциите на вестниците, ако ние се задушаваме в едно чувство на омраза и завист....кажете ми, за бога, кой разумен чужденец ще дойде спокойно в тая подивяла страна да хвърля своите милиони."

„Аз продължавам с риск да мина за старомоден политик да имам дълбока вяра в демокрацията, в националната демокрация и в парламентаризма. И най-голямата моя вяра произхожда от едно - че тя е режим, който сам себе си лекува, че тя има всичката гъвкавост, всичката приспособимост, за да може да отговори на най-разнообразните и най-променчивите нужди на един народ. Всички други режими имат нещо сковано и свършват с катастрофи."

„Парите покваряват дребният човек, извисяват големият. Ако имаш ум, но нямаш пари, ти си нищо, ако нямаш ум, а имаш пари, пак си нищо.С ум и пари можеш да постигнеш всичко."

"Аз не съм песимист. Аз съм дълбоко убеден, че каузата на България не е загубена, и бих желал да вдъхна във вас същата вяра, да повдигна вашите сърца, да ви дам малко от моя оптимизъм, защото оптимизмът е извор на вяра и енергия, а българският народ има нужда в днешния момент от едното и от другото, за да търпи, да се надява и да действува...."

„Как може един народ да се гордее с трудолюбието си, като от 365 дни в годината 270 са празници...."

„Евлогий Георгиев не е пиел, не е пушел. А първата работа на българина , като позабогатее - и то на българина полуинтелигент - е да пропуши и да почне да пие. Пиянството става национален въпрос в България..."

„Изтерзана, България е поставена днес на съд - този съд ще продължи до окончателното сключване на мира. Всички управници и граждани сме длъжни да направим крайни усилия, за да облекчим съдбата й... Да свием прочее временно партийните си знамена. Да избягваме дребнавите домогвания за партийно надмощие. Да си подадем братска ръка, за да подкрепим делото на правителството за създаване на мощна, свободна, демократична България." (в. „Мир" 16 октомври 1944 г.)

"Ако си адвокат, умри, но спечели делото на своя доверител. Умри, но спечели. Ако си търговец, уважавай клиента си, той ти носи хляба и парите. Цени го като човек, като твой приятел. Търговията е училище за любезност. Не прави мръсно и сечено на човека, който е до тебе и ти помага в търговията. Ако ти му помогнеш днес, той ще ти помогне утре. Не бъди злопаметен - забравяй обидите. От едното влязло, в другото излязло. Дума дупка не прави..."

„Българинът може да забогатее само с упорита работа. С нищо друго. Проклятие на съдбата ли е или нещо друго е, но е така."

„Народът има вярно чувство за властта - той обича тая власт, която му гарантира земята, демокрацията и справедливостта. Такава власт обаче в България никога не е имало - защото ако има едното - няма другото."

„Власт не пада от закани. От обиди. От дърдорене. Властта пада само когато се наруши балансът на живота и естествените закони на живота на човека..."

Frognews.bg