България – земетръси ни клатят от векове

Системни наблюдения на земетресенията в България започват през 1892 г., когато е основана Сеизмологичната служба към Централната метеорологична станция (ЦМС) в София.

Регистрирането с уреди на земетресенията датира от 1905 г., когато е монтиран сеизмограф, тип "Омори-Буш" в ЦМС. Цар Фердинанд лично разпорежда оборудването на центъра.

България е с висока сеизмична активност - 97 на сто от територията й е застрашена от сеизмични въздействия. Това трябва да се знае и да не се учудваме на периодичните люлеенета на земята под краката ни.

Сеизмично-активните зони са: Крупник, Благоевградско, Софийска зона, Маришка зона, Шабленска зона, районът на Велико Търново и Горна Оряховица.

През целият ХХ век България не е пощадена от силни земетресения.

Само за първите 30 години на ХХ век в България е имало 11 земетресения с магнитуд над 6-а степен по скалата на Рихтер.

31 март 1901 г. - Шабла и Калиакра - две земетресения с магнитуд 7,2 и 7,1 по Рихтер.

4 април 1904 г. - долината на р. Струма - две земетресения с магнитуд 7,1 и 7,8 по Рихтер.

Земетресението е най-силното в Европа за последните 150 години. Загиват повече от 200 души, разрушенията и щетите са огромни.

8 октомври 1905 - Струма - магнитуд 6,4 по Рихтер, 1908 г. - Велико Търново и Горна Оряховица - магнитуд 7,0 по Рихтер, 15 февруари 1909 г. - Ямбол - магнитуд 5,9 по Рихтер, 14 април 1909 г. - Горна Оряховица - магнитуд 7,0 по Рихтер, 14 юни 1913 г. - Горна Оряховица - магнитуд 7,0 по Рихтер, 18 октомври 1917 г. - София - магнитуд 5,3 по Рихтер.

14 април 1928 г. - Чирпан - магнитуд 6,9 по Рихтер. Разрушени са почти всички сгради в Чирпан и Борисовград (сегашен Първомай). Седем хиляди семейства остават без покрив, жп линиите са извън строя, кладенците се напълват с кал, пресъхват изворите. За известно време изчезва дори Меричлерският минерален извор.

18 и 25 април 1928 г.- Поповица и Гълъбово, Пловдивско - магнитуд 7,0 и 5,6 по Рихтер.

Двете земетресения засягат една седма от територията на България с над 400 хил. души население. Една трета от Пловдив е разрушен. Загиват над 120 души, над 1000 са ранени. Пострадали са над 240 села, в които половината къщи са разрушени.

1942 г. - Разград - магнитуд 7,0 по Рихтер. Има масови разрушения, загиват 102 души.

30 юни 1956 - Шабла - магнитуд 5,5 по Рихтер.

4 март 1977 - епицентър Вранча (Румъния) - В 21.30 ч. е регистрирано земетресение с магнитуд 7.2 по Рихтер. Силно е засегнат Свищов.

Срутени са блокове, под чиито развалини умират над 100 души.

3 ноември 1977 - Велинград - магнитуд 5,3 по Рихтер.

28 февруари и 7 декември 1986 - Стражица и Попово- магнитуд 5,1 и 5,7 по Рихтер.

При второто земетресение загиват трима и са ранени 80 души, 80 на сто от жилищата в Стражица са пострадали и негодни за живеене.

13 август 2001 г. - Ямбол и околните селища - магнитуд 4,3 по Рихтер. Това е вторият трус за района (на 9 август е с магнитуд 3,5 по Рихтер).

5 април 2002 г. - На територията на страната са регистрирани три последователни земетресения в два епицентъра. Първото е в 16.14 ч. с епицентър на около 130 км. югоизточно от София, между Пловдив и Асеновград и магнитуд около 4 степен по скалата на Рихтер. Усетено е по-силно на територията на област Пловдив и по-слабо в Кърджали, Смолян, Хасково и Пазарджик.

Земетръс превръща в руини Военния клуб в Пловдив през 1928 г.

В 17.22 ч. в същия район е регистрирано второ земетресение с магнитуд около 3,1 по скалата на Рихтер, което е усетено в района на област Пловдив. Третото земетресение е било в 16.20 ч. с епицентър на около 110 км. южно от София и с магнитуд около 3 степен по скалата на Рихтер. Усетено е на територията на Югозападна България.

29 април 2002 г. - земетресение с магнитуд 4,0 по скалата на Рихтер с епицентър на 140 км югозападно от София в района на Кюстендил.

18 декември 2003 г. В 1.15 ч. е регистрирано земетресение с епицентър на около 320 км. североизточно от София с магнитуд около 4,4 по скалата на Рихтер е усетено в района на Шумен, Провадия и Варна. Има данни за нанесени материални щети. Най-силно засегнати от земетресението са селата Манастир, Житница, Староселец, Петров дол, както и градовете Провадия и Девня. Пострадалите са настанени в общински и в обществени сгради.

27 юни 2004 г. - В 14.54 ч. на около 80 км на юг от София е регистрирано земетресение с магнитуд около четвърта степен по скалата на Рихтер. Трусът е усетен в Дупница, Благоевград, Разлог, Кресна, Гоце Делчев, Сандански и Банско.

10 септември 2004 г. - Земетресение в 20.46 ч. с епицентър на 15 км северно от Пловдив между селата Труд и Калековец, на около 130 км в югоизточно от София на територията на България с магнитуд около 4,2 по скалата на Рихтер. Трусът продължава 5 минути и е усетен в Пловдив и общините Куклен, Раковски, Родопи, Марица и Садово, където е бил около 10 - 15 секунди.

27 октомври 2004 г. - В 23.36 часа българско време е регистрирано земетресение с епицентър на около 430 км. североизточно от София, извън територията на страната. Земетресението е с магнитуд около 5.5 по скалата на Рихтер. Няма жертви. Усетено е на територията на цялата страна, с изключение на областите Благоевград и Кюстендил. Има нанесени щети на сгради в Силистра, Разградска област, Русе, Плевен.

20 февруари 2006 г. - в 19,20 часа е регистрирано земетресение с магнитуд около 4,2 по скалата на Рихтер с епицентър на около 200 километра в югоизточна посока от София, на територията на страната.

15 април 2008 г. - в 06.43 часа - земетресение с епицентър на около 170 км източно от София, на територията на страната, с магнитуд около 4,2 по скалата на Рихтер и е усетен в района северно от гр. Габрово.

12 май 2008 г. - в 13.12 ч. е регистрирано земетресение с магнитуд 4.3 по скалата на Рихтер с епицентър на около 270 километра североизточно от София.

15.11.2008.г. - в 22 часа и 08 българско време е регистрирано земетресение с епицентър южните квартали на гр. София, с магнитуд четвърта степен по скалата на Рихтер и е усетено в района на гр. София.

През септември 2010 г. астрологът Кирил Стойчев, председател на Българската астрологична асоциация прогнозира:

Земетресенията в България ще продължат до 2023 г. В този период ни чакат повече земетресения, отколкото сме свикнали да има през последните 50 години. 

Разрушенията в Свищов през март 1977 г.

Критични в това отношение ще са годините 2010, 2011, 2013 и 2015 г. През 2008 г. страната ни е навлязла в период на повишена сеизмична активност. Това се дължи на влиянието на планетата Плутон, която е навлязла в знака Козирог, който традиционно се свързва с историята на България.

Разбира се, астрологията не разполага с инструментариум, който да може да каже точно в кой ден и час ще бъде земетресението. Бих казал, че това не е последното земетресение.

След края на 2010 г. в България ще започнат да се нормализират нещата, макар и не толкова бързо, колкото ни се иска.

Това прогнозира Стойчев, който не споменава и дума за възможен силун трус през 2012 г.

Как е тресло Софийско през годините

Територията на България е разделена на три основни сеизмични района: Североизточен, Средногорски и Рило-Родопски. Софийската котловина и околността й попадат в Средногорския сеизмичен район. Максималният очакван магнитуд (М) за земетресение в Софийската зона е до 7,0. В този смисъл София и нейните околности не са в най-опасните в сеизмично отношение части на страната, каквито са сеизмичните зони Шабла и Струма с максимален магнитуд до 8,0 и Маришката зона - с максимален магнитуд до 7,5. Въпреки това е достатъчно неблагоприятно от социално-икономическа гледна точка в София и близките й околности да има земетресения с магнитуд около 7,0. Сеизмичната активност на Софийската зона представлява значителен интерес поради голямата концентрация на промишлени и граждански обекти и високата плътност на населението в нея.

Историческият преглед показва, че тук са станали силни земетресения с разрушителни ефекти върху София. Открити са исторически документи за сеизмични прояви в тази зона от XV до XVIII в. Тези данни са твърде неточни и по тях може само приблизително да се оцени силата и местоположението на земетресенията. По-точно и по-пълно са документирани земетресенията, станали през XIX в., за които основен източник на информация са работите на С. Вацов от 1902 г. и 1909 г. Най-силните земетресения в Софийската зона са с оценки на магнитуда до 6,5. Сеизмичността в Софийската зона е концентрирана в централната й част, т.е. в и около София. Тази концентрация може да е резултат от ниската точност на определяне на историческите земетресения по данни главно от София. Само две земетресения с магнитуд М>5,0 са локализирани в периферията на зоната - по едно в източната и в западната й част. Първото документирано разрушително земетресение през XIX в. е станало на 4 април 1818 г. Според сведенията, представени от С. Вацов, „ се тресла земята... много здания и джамии попадали, жежки и студени води пресекли". На 7/19 септември 1818 г. последвал нов трус, за който С. Вацов пише „... насред Банябаши (при турската баня) извряла жежка вода".

Най-силното документирано земетресение, станало в границите на София, е земетресението от 18/30 септември 1858 г. То е било с интензивност IX степен и магнитуд М = 6,5. Според С. Вацов: „ В същия момент земята така страшно се залюля, че всички помислиха, че настъпва „окончание мира света". След 2-3 минути се видя, че от 24 джамии само 5 са останали с минарета... Но както на първите, така и на вторите, стените и кубетата се разпукали... Половин час на запад от града на полето, където никога не е имало вода, в тоз час се показа гореща вода... ... кората на земята не се люлееше, а скачаше; ту се повдигаше примерно на един аршин нагоре, ту падаше пак долу с неописуема чевръстина и ужасен екот. ... на джамията на „Башчешме" металният, конусообразен покрив на минарето, който от земетресението бе отхвърлен нагоре, като паднал надолу, забучил се с върха си във викалото на същото минаре...".

През XX в. най-силното земетресение в София е станало на 17 октомври 1917 г. То е имало интензивност VII-VIII степен и магнитуд М = 5,2. Земетресението нанесло значителни повреди върху сградите в София - напуквания в зидарията и мазилката, съборени комини и стени. Най-пострадалата част на София от това земетресение е кварталът между улиците „Цар Освободител", „Граф Игнатиев", „Левски" и бившата Зоологическа градина. Специалистите приемат, че разрушителният ефект на земетресението е засилен от лошите инженерно-геоложки условия за строителството в тази част на града. В резултат от земетресението се променил и дебитът на някои от минералните извори в Софийската зона. Земетресението от 17 октомври 1917 г. е последвано от по-слаби сеизмични трусове, продължили повече от година.

След това земетресение настъпва относително спокойствие в Софийската сеизмична зона, което продължава и до настоящия момент. През последните 80 години тук не са документирани силни земетресения с М>5,0.През този период са станали около 250 земетресения с магнитуд в интервала 2,0

Източник: Официалният сайт на Община София