Чернобил - 34 години след аварията

На 26 април 1986 година в 01:23 часа местно време в реактор номер 4 на централата в Чернобил, в Северна Украйна, близо до руската и беларуската граница, избухва пожар. Счита се, че процедурните нарушения са спомогнали за инцидента. Едно от тях е недостатъчна комуникация между операторите и служителите, отговарящи за безопасността.

Последва най-голямата ядрена катастрофа в историята на човечеството, при която радиация се разпространи над голяма част от Европа, но най-силно над Украйна, Русия и Беларус, тогава републики на СССР.

Официално само в Украйна 2.3 милиона души, сред които 220 000 "ликвидатори", се водят за "пострадали от катастрофата" в Чернобил.

Бедствието и начинът, по който правителството реагира на него - заповедта за евакуиране на хората, дадена чак 36 часа след аварията - привлякоха вниманието към дефектите на съветската система с безкрайната й бюрокрация и дълбоко вкоренения маниер на секретност.

По-късно Михаил Горбачов казва, че според него Чернобил е бил един от главните пирони в ковчега на Съветския съюз, който в крайна сметка рухна през 1991 г.

Според доклад на "Грийнпийс", разпространен преди годишнината, като се позовава на беларуско изследване, смъртните случаи от ракови заболявания в резултат на аварията са 115 000, доста повече от данните на Световната здравна организация, която ги оценява на 9000.

В проучването на Грийнпийс" се казва също, че хората, които живеят в района, продължават да ядат и да пият храни с опасно високи нива на радиация.

По-специално "силно замърсена и неподходяща за живот е 30-километровата забранена зона" около Чернобилската АЕЦ, се казва в доклада.

Ядрената централа в Чернобил, чийто последен реактор продължаваше да произвежда електроенергия, бе затворена през декември 2000 година.

Смята се, че днес - 34 години след аварията - около 160 души са се върнали в т.нар. "забранена зона" около централата с радиус 30 км.