Георги Марков и Христо Друмев печелят 6 бона на покер

През 1966 г. излиза книгата му "Портрет на моя двойник" - дълбок психоанализ на собствената му страст към хазарта. Повествованието е в "аз" стил, другите трима от карето са Този отдясно, Хиената и бай Петко Генадиев.  Човекът, когото Марков нарича Този отдясно, е Христо Друмев. Дългогодишният директор на НДК е дипломат, културтрегер, бизнесмен и двукратен световен шампион по спортен бридж, но се оказа и агент на службите. Марков слага за мото на творбата личния девиз на Друмев: "Играта е по-съвършена от живота"  "Винаги съм обичал Джери. С него ме запозна чудесният мой приятел Цветан Стоянов-Цвъра, един от най-големите български ерудити", казва Христо Друмев и не отрича прототипството си с Този отдясно.
Цвъра е и първият му учител по бридж. Като вижда колко бързо напредва ученикът, му подхвърля идеята да припечелва и от покер.

В каретата се подвизават хора с високи доходи - писатели, журналисти, артисти, спортисти. Едни от тях играят за удоволствие, но повечето изключително за пари. И печелят добре. Отначало Друмев наблюдава и изучава "техниката" на най-печените - Сашо Попов-Врабеца (бивше ляво крило на "Славия",Витката, Пепо Чолаков, братя Колеви и др. Бързо става спец по всичките им иширети. Постепенно Георги Марков и Христо Друмев се сближават. Двамата ги обединява и омразата към Хиената. Много силен покерджия, многократно обирал ги с големи суми. Решават да му отмъстят. Удара срещу Хиената Георги Марков и Христо Друмев замислят през пролетта на 1966 г., докато си пият бирата в Чешкия клуб. Тогава Джери признава, че най-приятният му сън бил как Хиената държи каре аса, а той - кент флаш, и как му  отрязва тлъстия врат Зад прякора Хиената стои служителят от тогавашния Комитет за наука и технически прогрес Т.Т., международен волейболен съдия. Той се слави като играч с отлична техника и изключителна кръвожадност - обира противниците си до шушка без жал. Само от покер успява да си купи москвич и апартамент до Докторската градина.

Четвъртият от карето е Д.Г. - тогава секретар на НС на Отечествения фронт, бивш партизанин. Той е привлечен в играта от тактически съображения. Според замисъла на заговорниците удара трябва да нанасе Георги. Друмев знае, че Хиената е невероятно подозрителен и ако двамата с него останат на висок "под" (разиграна голяма сума), той няма да рискува, а ще предложи "партажон" (делба). А в покер средите Георги Марков е със славата на "гъска за скубане". Играе неуравновесено, търси самоцелни ефекти и е способен да жертва голяма сума, само за да изблъфира противника с пет различни карти.
Подготовката за удара трае повече от две седмици. Двамата се срещат всеки ден в гарсониерата на Друмев на третия етаж в кооперация на тогавашия бул. "Клемент Готвалд". Купуват две еднакви тестета и ги оглеждат внимателно с лупа. Ако на карта от едната колода има фабричен дефект, те нанасят същия на съответната карта от другата колода.

Марков трябвало да седне от лявата страна на Друмев, за да му сече картите. Решават да нанесат удара 3 часа след началото на играта. Затова пускат тестето, подготвено за смяна, в друга, приятелска игра точно за три часа - така се сдобиват със също толкова амортизирана колода, колкото и тази, с която ще играят до нанасянето на удара. Друмев облича специален панталон с дълбоки джобове, в които държи колодата. При игра картите се затоплят и Хиената ще усети, че в един момент играта продължава със студени карти, значи са сменени. Самата смяна на тестетата Христо Друмев тренира цяла седмица по няколко часа пред огледалото. Играта започва нормално, играят на висок фис. Друмев знае, че Хиената винаги маркира с нокът седмиците и осмиците  Когато се убеждава, че и този път не е изменил на навика си, отива да направи кафе. И дублира същите белези на подготвената за смяна колода.

Настъпва решителният момент. Ето автентичния разказ на Христо Друмев: "На пода имаше стотина лева след "арозе" и аз трябваше да раздавам картите. Разбърках старателно тестето, нито много бързо, нито много бавно, и с дясната си ръка го поднесох на Джери. Той отчетливо го разсече. Със същото темпо пак с дясната ръка приближих креслото към масата и вече първата колода беше изчезнала. Започнах да раздавам появилата се в лявата ми ръка втора колода. Никой не реагира.
Хиената започна да разлиства картите си и след третата се взря напрегнато в мен. Беше получил 4 попа и асо и вероятно мислеше, че съм пуснал "томбола" за мене си, но нещо съм объркал и тя е отишла при него... Все пак той отвори.

Неочаквано обаче бай Петко, както Джери нарича Д.Г. в новелата си, утрои откриването на Хиената. Не разбрах какво се е промъкнало в ръцете му - може би някакви два чифта, може би блъфираше. Вцепених се от ужас, защото ако той останеше в играта, печелившият тираж за Джери щеше да отиде у него и Хиената пак щеше да си напълни гушката..."

И тук Георги Марков изиграва блестящия си ход! Казва само две думи, когато идва неговият ред в играта: - Девет пъти!
По сценария те трябва да "отрежат главата на Хиената". На покерски език това означава, че "подът" от 100 вече е вдигнат на 900 лева!  "Браво Джери", казва си на ум Христо Друмев, а гласно промърморва: "Полудяхте ли?" Хиената прави "Ку дьо пейзан" - ударът на селянина. Това означава да се замислиш дълбоко в ситуация, в която въобще няма защо да се мисли. Дълго се колебае, но все пак отронва: "Държа". Аматьорът в карето бай Петко се отказва.

Финалът на играта сякаш вече се очертава като безпроблемен. Хиената се поколебава дали да изхвърли асото, но накрая обявява, че е "серви". Дори и да го изчисти и поиска нова карта, Друмев и Джери са изчислили и този вариант - просто кентфлашът на Джери ще е различен. Марков също се колебае какво да изхвърли и това доста обърква Хиената. Писателят държи кента до вале от три трефи и две кари. С тези карти той може да оправдае първоначалния си реланс като опит да "изгони" от игра Хиената и бай Петко. Накрая изчиства карите и иска две нови. Получава ги и вече има кентфлаш до вале от трефи. Хиената предлага сто лева. В отговор Джери качва и "пода". Тук отново проработва инстинктът за самосъхранение на Хиената. Той е сигурен, че ще спечели ръката и че няма никакви причини за подозрение. Познава стила на Джери, знае и че той има много пари. (Марков и Друмев упорито са разпространявали мълвата, че писателят е взел голям хонорар). И независимо от всичко, шестото му чувство го кара да каже само "Плаща!".

Ето финалът на играта, разказан от Христо Друмев: - Настъпи звездният миг, сънят мечта на Джери. Той вкара в действие бойния триумфиращ вик на омразния си мъчител: "Внасяй!". "Ти внасяй първи", почти излая Хиената. Започна броенето на парите. На Хиената не достигнаха стотина лева и той ми поиска назаем. Казах, че играта е напечена и искам разписка. Отидох за хартия и писалка и тогава се отървах от истинското тесте. Когато се върнах, видях неголямата маса, от която
запазих страшен спомен Всички банкноти бяха по пет лева. Повече от 6000 лева! Джери полуотвори картите си и каза "кента". На лицето на Хиената цъфна нервна усмивка: "Я се махай, каре попове" и протегна ръце да събере камарата. И тогава се чу убийственото изречение на Джери: "Кента, но от един цвят!" и отвори докрай картите си. Погледнах лицето на Хиената. Той не можеше да диша. Очите му бяха пълни с ужас и изненада. Обърна се към мен и каза: "Тук има някакъв номер. Не пипайте парите, дай картите!". Грабна колодата и започна да гледа всяка карта поотделно.

Видя собствените си драскотини и рухна. Аз седях безучастно. Джери ликуваше. Генадиев беше втрещен: "Такъв удар не съм виждал!" След като прегледа картите, Хиената ги хвърли и каза: "Въпреки всичко, не е възможно". През цялото време гледаше мен, защото беше изключил вероятността номерът да е от Джери. Часове по-късно Джери се появява в жилището на Друмев. "Хиената ни е "изпортил", е първата мисъл на играча. Трескаво слага парите в първия попаднал му найлонов плик и го хвърля на балкона под гарсониерата си. Там живее приятелят му Б.Ф. Преди да отключи, поглежда през шпионката и съзира небръснатото лице на Георги Марков. "Знаеш ли откъде идвам?", пита задъхан Джери.  "От Драгалевци. Пешком! Не можах да заспя, трябваше да споделя с някого. Това е най-щастливият ден в живота ми. Ще го опиша в някоя книга..."

Месец по-късно Христо заминава на работа в Ирак. Там на следващата година получива екземпляр от "Портретът на моя двойник", който Джери му праща по една от стюардесите на самолета до Багдад. Посвещението е "На Този от дясно".  След паметната нощ двамата повече не се виждат.  Хиената отдавна е покойник. Не е между живите и бай Петко Генадиев.

Методи Цанков