Журналистът Борислав Василев: Лев Главинчев е македонският граф Дракула!

Като комендант на Народната милиция след 9 септември 1944 г. лично ликвидира няколкостотин офицери, интелектуалци и общественици, обвинени за врагове на народа. Той ръководи и изваждането на костите на цар Борис ІІІ от Рилския манастир. Бащата на писателя и журналиста Борислав Василев – Васил Василев също е сред ликвидираните македонски българи. Споменът на Борислав, който пише стихове и публикации в пресата, все още е жив и всичко, случило се в тъмните години на комунизма, е като филмова лента в главата му.

„Баща ми Васил Иванов Василев е роден в с. Емборе, на юг от Солун, завършил е стопански науки. Преселва се в България, където става директор на районния кооперативен съюз за Варна и Варненска област. Викат го да оглави кооперативния съюз за цяла България, но след военния преврат през 1934 г. го шкартират както още хиляди българи и не му разрешават да работи в София. Той е един от основателите на младежкото движение на ВМРО преди 1944 г. и е бил депутат в 23-ото Народно събрание. Негови приятели са ми разказвали, че е бил един от най-добрите оратори. Взимал е винаги отношение по македонския въпрос, където е имал твърди позиции.

Именно това му изяжда главата. След 9 септември животът ми, както и на цялото ми семейство, се превръща в пълен ад заради другарите комунисти. На 29 септември 1944 г. от Варна е закаран в Дом на Слепците в София по заповед на вътрешния министър Антон Югов Подложен на разпит от комендант Лев Главинчев. Когато го вижда, Главинчев го пита: „Ти още ли си с тази глава?!” На което е получил точния отговор от страна на баща ми: „Аз нямам основание да я сменям, защото никога не съм я продавал”. Предателят Главничев почервенял от яд, тъй като след 9 септември продава душата си на БКП и на руските господари, за да живее с чужди пари и да работи за чужди интереси. Нахвърлил се на баща ми и го заудрял с всичка сила. В стаята е имало възрастен мъж. След години той ми разказа през сълзи: „Бориславе, на един от комунистическите банкети се направих на пиян и питах Лев какво се е случило с баща ти. Садистът се разсмя зловещо и се обърна към един друг: „Кажи му, кажи му, как скачаше в огъня!”

Успяха да го унищожат Завели са го в централното управление на милицията, днешната полиция, където е имало локално парно. Точно там са го изгорили жив. Преди това се размина само с един куршум, докато си вървял, но благодарение на д-р Станишев успя да запази ръката си. Вторият опит за убийство нямаше как да не е успешен. Майка ми веднага замина за София и обикаляше т.нар. Бермудски триъгълник – „Славянска беседа”, Дом на слепците и Централния софийски затвор, за да разбере какво се е случило с баща ми. От него нямаше ни вест, ни кост. След това тя се разболя много бързо, гаснеше ден след ден и почина в дълбока психическа депресия.  

Тогава в стотиците убийства на македонските българи участваха и Тодор Живков, и Мирчо Спасов, както и вътрешният министър по онова време Антон Югов. Най-жесток от всички е бил Главинчев, досущ като един македонски граф Дракула. Докато останалите само са давали нареждания, Лев собственоръчно е убивал хора. Ако след мъченията, които могат да се сравнят с тези на средновековната инквизиция, някой случайно е оцелял, Главинчев е ходил с пистолета и подобно на Катинската гора е гърмял в главите на агонизиращите.

Той всъщност е бил сръбски агент и неговата задача е била да избие всички, родени в Македония с българско самосъзнание. Неговата цел не е била да изгражда ВМРО, а да го ликвидира”, спомня си Василев. Заради това, че е син на баща си, не му позволяват да следва и е принуден да работи в „Кремиковци”. Чак 18 години, след като е завършил гимназия, успява да се подготви сам и да влезе в Софийския университет, където завършва право. Никъде обаче не му позволяват да работи като адвокат заради миналото на Васил Василев. Чрез приятели успява да започне работа като юрисконсулт. Занимава се с журналистика и прописва басни и фейлетони.

Бащата на екзекутирания българин през ден вадил от ареста Вапцаров   
Бащата на убития след 1944 г. Васил Василев – Иван Василев, е бил попечител на Никола Вапцаров, докато поетът е учил във Военноморското училище във Варна. „Когато бащата на Никола усеща, че синът му се замесва в политически групировки, моли моя дядо Иван Василев да му стане попечител, защото се притеснява да не бъде очистен физически”, разказва Васил Василев. „Дядо Иван му става настойник, но след няколко седмици станал и пишман от тази работа. Никола се е движел с бойни групи и не само са афиширали дейността си, а са правели диверсионни акции. Дядо ми през ден е бил в полицейския участък и е тичал да освобождава Вапцаров. Един ден признал на бащата на Никола – бай Йонко, че не може да продължи повече. Бай Йонко от Банско му казал: „Знам си стоката, ще намеря друг опекун, не се тревожи”, разказва Борислав Василев.  

Васил Василев