Кръщават улица в София на изтезавания от комунистите пастор Харалан Попов
Той е бил изтезаван в ужасните лагери и затвори по онова време, неговото семейство също, само и единствено, защото е бил вярващ християнин и не се е отказал от своите убеждения и вяра. За това съобщи пред ”Фрог нюз” пастор Ангел Пилев от Християнска църква ”Сион”. Ето какво пише той в предложението си до съветниците в началото на март т.г.:
"Името на д-р Харалан Попов се произнася с уважение и почит не само в България, но и в много части от света. За него българският писател Димитър Коруджиев казва: „Той е символ на християнска смелост за милионите вярващи, които са преследвани поради вярата си.“
Харалан Попов е роден на 7 март 1907 г. в с. Червено градище, Великотърновско. Преди Втората световна война завършва Библейско училище в Лондон, а във времето 1937–46 г. е пастир в Евангелската петдесетна църква – Бургас. Израства като изтъкнат евангелски свещеник, но неговата известност му донася тежки физически и нравствени мъчения.
В началото на 50-те години комунистическият режим замисля процес, чрез който да очерни и отстрани българското християнско духовенство. Трябвало да бъдат морално заклеймени и осъдени като западни шпиони духовните водачи от Православното, Протестантското и Католическото вероизповедание в България и за целта се представят изтръгнати чрез мъчения „самопризнания“.
Десетки свещеници и църковни деятели са арестувани, бити и изтезавани в следствието на тогавашната Държавна сигурност. Там отвеждат и Харалан Попов, който е жестоко бит и изтезаван в продължение на близо 250 дни, от които 35 прекарва в подземен карцер без светлина и с храна колкото да не умре от глад.
Извеждат го на инсцениран разстрел, след което продължават да го бият и мъчат. Така изтръгват „самопризнания“, каквито са им нужни, и той е осъден в т нар. Пастирски процес през 1948 г. на 13 години затвор. Харалан изтърпява присъдата в различни затвори и по чудо остава жив след дългия си престой в лагера „Белене”.
Когато излиза на свобода, Харалан отново е подложен на унижения и тормоз. Не му разрешават да замине при съпругата си и двете си деца, които са емигрирали в Швеция. След сериозен международен натиск властите допускат той да замине.
Далеч от родината си, Харалан Попов се насочва към нова мисия – този път за подпомагане на преследваната Църква и християните по цял свят и така през 1972 г. той основава Мисия за евангелско благовестие – днешната международна организация „Врата на надежда”.
Започва с радиопредавания, предназначени за страните отвъд Желязната завеса. Използва „Транс-световното радио“ (ТСР) и ИБРА (International Broadcasting Association), чиито програми се излъчват на 180 езика. Словото на Харалан е ясно, неподправено и истинско, посланията му вдъхват увереност и много преследвани християни намират опора и надежда за живота си.
Благодарение на неговите усилия над един милион книги на Новия завет са разпространени в Съветския съюз, Чехословакия, Румъния и България. За Олимпийските игри в Москва през 1980 година „Врата на надежда“ отпечатва и внася в Русия 500 хиляди Нови завета на руски език.
Друго значително събитие е преводът, отпечатването и разпространението на български, румънски и руски език на учебното библейско пособие „Отворена Библия”. Това е друга, значителна част от дейността на Харалан Попов – духовна просвета и разпространение на християнските ценности. Тези книги се четат и ползват от милиони хора по света.
„Врата на Надежда” издава и Детски библии и песенни сборници на различни езици, издадена е и „Китайска говоряща Библия. Харалан разкрива и своя литературен талант – неговата автобиографична книга „Изтезаван заради вярата си” е преведена и издадена на повече от 25 езика. В продължение на много години книгата е бестселър в САЩ за издания в джобен формат и е разпространена в повече от 2 000 000 екземпляра.
Така Харалан Попов се нарежда сред талантливите български писатели и освен религиозен деец, той се явява и просветител. За своя пример и приноса му за отстояване на християнската вяра и подпомагане на християните от цял свят Харалан Попов е удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на California Graduate School of Theology.
Харалан Попов умира на 13. 11. 1988 г., малко преди демократичните промени в Източна Европа и България. Днес хората имат нужда от светли примери на живот за подражание. Такива в българската история има много и между тях несъмнено е д-р Харалан Попов – изстрадал мъченик на вярата, апостол и благовестител, защитник на преследваната Църква и утешител на онеправданите".
Моля, подкрепете ни.