Пабло Ескобар весели хора

Наркобаронът Пабло Ескобар придобива имението Наполес през 1978 година и оттам организира първите си сделки за трафик и продажба на дрога. Сега мястото е собственост на държавата и е превърнато в огромен увеселителен парк, посещаван от 9000 души дневно.

Подновяването на парка започна миналата година. На входа му все още може да се види прототип на първия самолет, натоварен с кокаин и изпратен за Съединените щати от Ескобар. Посетителите на парка могат да се порадват и на различни екзотични животни. Сред тях са и 3 хипомотама, които наркобаронът внася през 1984-та година от Африка. В момента в увеселителния парк живеят 25 хипопотама, а това го превръща в дом на най-голямата популация на диви животни от този вид извън Африка.


Джон Окампо - управител на парка: "Някога тук царуваше беззаконието. Сега вече всичко е легално."

Освен увеселителни съоръжения в парка могат да се разгледат къщата, в която е живял Пабло Ескобар, както и негови коли. За разлика от всички подновени съоръжения, неговият дом и автомобилите му не са реставрирани. Други интересни експонати, които туристите могат да разгледат, са редица снимки и статии, посветени на известния наркобарон.

Пабло Ескобар е смятан за един от най-безжалостните, амбициозни и могъщи дилъри в историята. Толкова забогатява от търговията с наркотици, че списание „Форбс“ го нарежда на 7-мо място в списъка на най-богатите хора за 1989 г.

Ескобар започва криминалния си живот като крадец на коли в Меделин още като тийнейджър. Впоследствие се захваща с бизнес с кокаин и през 1970 г. започва да изгражда огромна наркоимперия.

През май 1976 г. Ескобар и няколко от хората му са арестувани след връщането им с дрога от Еквадор. По време на процеса Пабло безуспешно се опитва да подкупи съдията. След много месеци правни спорове двамата полицаи, арестували Пабло, са убити и случаят приключва. От този момент Ескобар започва да урежда сметките си с властите чрез подкупи или убийства.

Едновременно с това репутацията на Пабло Ескобар сред народа е завидна. Той минава за нещо като съвременен Робин Худ, който граби от богатите и раздава щедро на бедните. През 1982 година могъщият мафиот решава да се включи в политиката. Ескобар е избран за заместник-депутат в Камарата на представителите на Конгреса на Колумбия като член на Колумбийската либерална партия.

През 80-те години Ескобар става международно известен, след като наркомрежата му печели слава. Той започва да контролира голяма част от пазара на кокаина, внасян в САЩ, Мексико, Пуерто Рико и Доминиканската република, получаван главно от Перу и Боливия, най-вече заради по-доброто му качество.

За да засили любовта на народа към себе си Ескобар, който бързо се превърнал в един от най-богатите хора в света, предприел мащабно строителство на пътища, домове за бедни и обществени кухни в родния си град. Репутацията му сред обикновените колумбийци изглеждала непоклатима, независимо от откровения терор, на който картелът подлагал обществото.

Колумбийското правителство изглеждало напълно неспособно да се справи с проблема, но получило неочаквана мощна подкрепа. Американският президент Роналд Рейгън предприема широка кампания за борба с наркотиците не само в САЩ, а и по целия свят. Той сключва с Колумбия споразумение за екстрадиция на заловените наркобарони, които се измъквали от правосъдието в родината си безпрепятствено.

Отговорът на Пабло Ескобар е светкавичен. Нова вълна на терор залива Колумбия в опит правителството да бъде принудено да прекрати споразумението. Убити са редица висши чиновници, а леви партизани, подкупени от мафията, дори завладяват Двореца на правосъдието и унищожават голяма част от документите срещу наркобосовете.

Независимо от терора, с помощта на САЩ колумбийското правителство постепенно стеснявало кръга около Ескобар. Той се оттеглил в джунглите, където местните селяни винаги го предупреждавали за полицейски акции и наличие на съмнителни лица в района. Въпреки това наркобосът разбирал, че не може да бяга вечно и през 1989 година предложил на властите да се предаде ако му обещаят да не го екстрадират в САЩ. След отказа на правителството, терорът се засилил.

В началото на деветдесетте години войната с наркомафията взела ужасяващи размери. Властите вкарали в затвора много от близките последователи на Ескобар, унищожили големи площи насаждения от кока и десетки нарколаборатории, а Меделинският картел предприел серия бомбени атентати, при които загинали стотици хора.

Мафията отвлякла няколко от най-богатите хора в Колумбия и по този начин успяла да принуди правителството да отмени екстрадицията на Пабло Ескобар. При тази ситуация той се предал на властите и признал вината си за няколко дребни престъпления. Влиянието му било толкова голямо, че той излежавал присъдата си в затвор, който сам бил построил за себе си. Мястото било наречено "Катедралата" и представлявало луксозно имение, в което можели безпрепятствено да влизат всички близки на Ескобар.

Нещата се променили, когато наркобаронът наредил да му доведат членове на Картела, които го били предали и след продължителни мъчения, ги избил. Научавайки за това, президентът на Колумбия наредил преместването на Ескобар в обикновен затвор. Пабло обаче бил уведомен за намеренията на властите и избягал. Този път обаче всичко стояло различно. Много от бившите подчинени на големия бос се отрекли от него и той имал все по-малко места, на които да се укрива. Отделно от това била създадена организацията "Лос Пепес", чието име означава "хора, пострадали от Пабло Ескобар" и включва близки на убити от наркобарона.

"Лос Пепес" избивали всички, свързани по някакъв начин с Меделинския картел и унищожавали кокаинови плантации. За кратко време те нанесли огромни щети на мафията. Могъщият някога картел се разпаднал и Ескобар бил притиснат до стената.

Ден след 44-тия си рожден ден той се обадил на сина си и говорил с него около 5 минути. Антимафиотите засекли откъде е обаждането и моментално обградили къщата в Меделин, в която се бил скрил босът. При нахлуването на специалните части Ескобар и телохранителят му открили огън и наркобаронът прескочил на покрива на съседна къща, без да подозира, че районът е отцепен от полицията. Виждайки засадата, той започва да стреля, но е улучен от три куршума, единият от които е фатален за него.

Независимо от терора, на който подлага страната, хиляди хора изпращат Ескобар в последния му път като герой.