Преди 107 години Пейо Яворов отнема живота си

По-късно в София Яворов става сътрудник и редактор на издаваното от др Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков литературно списание, около което възниква т.н. кръг "Мисъл" - първото българско литературно обединение, свързано с може би най-значимите събития в българската културна история. По-късно Яворов работи като драматург на Народния театър, когато създава двете пиеси „В полите на Витоша“ (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912).

При избухването на Балканската война  през 1912 г. поетът става доброволец в Македоно-одриското опълчение и оглавява партизанска чета №15, за което е награден с кръст „За храброст“.

Името на Яворов се свързва с няколко бурни любовни истории: известно е неговото близко приятелство с Дора Габе, както и пламенната му любов към Мина Тодорова, на която посвещава най-красивите си стихове като „Благовещение“, „Вълшебница“ и „Две хубави очи“.  Жената, чиято любов се оказва фатална за поета е Лора Каравелова - дъщеря на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912  година. Кореспонденцията между Яворов и Лора е прекрасен образец на българската епистоларна любовна литература, както и свидетелство за една бурна любов, белязана от много съмнения и страсти.

Трагичният край идва на 29 ноември 1913 година, когато измъчваната от съмнения Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие (предсмъртното писмо от един ред гласи: „Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея“). Но изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от обвиненията, че той е убиецът на Лора, на 29 октомври 1914 година поетът взема голяма доза отрова и се застрелва.