Преди 112 г. е открит Паметникът на Царя-Освободител

Това е един от най-внушителните монументи в София, издигнат в чест на Освобождението на България през 1878 г. и в израз на признателността на българския народ към руския народ в лицето на руския император Александър II и като символ на българската свобода. Намира се на столичния булевард "Цар Освободител" на площад "Народно събрание" с лице към сградата на българския Парламент.

Паметникът е едно от големите постижения на прочутия флорентински скулптор Арналдо Дзоки. Италианецът печели конкурса, обявен в края на XIX век по инициатива на Върховния поборническо-опълченски комитет в конкуренция с близо 90 скулптори от 15 страни. Инженерно-техническото изпълнение на паметника е поверено на инж. Христо Станишев. Паметникът е основно ремонтиран през 2013 година.

В България Арналдо Дзоки е автор и на други монументални творби - бронзови скулптурни творби на паметници в Севлиево (1894 г.), Русе (1908 г.), Ловеч, Оряхово, Дряновския манастир и скулптурен фонтан в Пловдив.

Паметникът на Царя-Освободител представлява 4.5-метрова конна фигура на Александър II, изработена от бронз, положена върху постамент от черен полиран гранит. Общата височина е 12 метра. Средната част е с фигури и масивен ренесансов корниз, завършен със скулптурата на руския цар, възседнал кон.

Околовръстен висок релеф от бронз, опасващ средната част на постамента, изобразява народа поведен в битка от богинята на победата Нике. В релефа са портретувани лицата на над 30 военачалници, държавници и общественици, между които генерал Михаил Скобелев, генерал Йосиф Гурко, граф Николай Игнатиев, княз Николай Николаевич старши.

Други три по-малки бронзови релефа изобразяват ключови събития, като битката при Стара Загора, подписването на Санстефанския мирен договор и свикването на Учредителното събрание. Фронталната част на паметника е увенчана с бронзов лавров венец, дар от румънския крал Карол I в памет на загиналите румънски воини и с надписа "Царю Освободителю // Признателна България".

Основният камък е положен на 23 април 1901 г. (Гергьовден) в присъствието на княз Фердинанд I. Работата по изграждането на паметника завършва на 15 септември 1903 г., а официалното му откриване е на 30 август 1907 година. На освещаването му присъстват участници от войната, Фердинанд I със синовете си Борис и Кирил, великият княз Владимир Александрович, син на Александър II, със съпругата си Мария Павловна и сина им Андрей, военният министър ген. Каулбарс, ген. Столетов, комендантът на Санкт Петербург ген. Паренсов, както и Арналдо Дзоки.