Шимон Перес и уроците от миналото му

Ние мечтаехме за наша земя, но земята, която ние получихме, не беше мечтата. Тя бе едно малко парче, една хилядна част от Близкия Изток. Тази земя се отнасяше към нас не много добре. Тя представляваше блата, москити, пустиня на юг, камъни. Трябваше да избираме между комарите и камъните. На нея имаше две езера – едното мъртво, другото умираше. Имаше известна река – но в нея нямаше вода. Вода изобщо нямаше. Никакви природни ресурси също нямаше – нито злато, нито нефт. Тогава говореха, че в Близкия Изток има два вида държави – нефтени и свети. Нашата беше абсолютно свята, защо нямаше абсолютно нищо.

Ние бяхме самотни. Не сме имали брат по религия, сестра по език, съсед по история. Всичко това се случваше след Холокоста. Ние дойдохме там и не знаехме какво да правим. Съвсем не знаехме.

И ние помислихме: най-голямото богатство на природата е човекът. Хората обогатиха земята, а не земята народа.

Всички ние станахме учени. Всеки фермер в Израел, всеки кибуц започна да гледа как да развива селското стопанство без вода, без земя. Ние започнахме да го развиваме. Това беше първото селско стопанство в света, основано на хайтек. Аз самият тогава бях студент в селскостопанския университет, ние се опитвахме да създаваме поливни системи: поливахме дърветата с гореща вода, мислихме, че те така ще растат по-добре.

За наше голямо учудване, стана ясно, че селското стопанство, което е основано не само на земята, но и на хайтека, работи. Днес ние имаме достатъчно вода. Вода обикновено се намира – тя не се добива. А ние започнахме да се занимаваме с добив на вода. И ние успяхме. Ние започнахме да опресняваме водата, ние търсихме зеленчуци, които не „пият“ прекалено много вода, занимавахме се със селекция. Ето това е истинската тайна: за бъдещето е важно не това, което намирате, а това, което вие произвеждате.

Ние нямахме много хора, нито въоръжение, ние никога не сме воювали, имахме само 450 хиляди души, нямаше генерали, нямаше военен опит. ООН реши да създаде държавата Израел, но фактически имаше война. Какво ние можехме да правим? Две неща.

Първо – хората трябваше да станат мъжествени и храбри. Тя трябваше да разберат, че ние нямаме избор – ние трябва само да победим. Ако загубим поне веднъж – край.

Второ – тъй като ние не сме имали оръжие, започнахме да го произвеждаме. За да съвършенстваме армията, на нас ни се наложи да развиваме IT. Израелският IT-сектор работеше за армията. Защото ние бяхме сами във враждебно обкръжение.

За какво ви разказвам всичко това? Досега аз казвам на младите момчета и момичета: приятели, вие имате много повече, отколкото си мислите. Не бъдете мързеливи. Вие имате много повече от това, което земята може да ви предложи. Вие можете да произвеждате неща, които не са ви дадени. Това е урок за всички.

Всички хора имат голям потенциал. Но всички те са малко мързеливи. Ако искате да постигнете нещо, трябва да работите. Нищо не пада от небето. Ние в Израел много работихме. Какво лошо има в това? Не знам… Хората излизат в почивка – това е загуба на време. Аз съм на 90 и аз никога не съм бил в отпуска. Казват ми: „Ти да не си ненормален?“ А пък аз получавам радост, когато работя. И не бъдете песимисти – това също е загуба на време, особено когато времената се променят.

Трябва да вървите по пътя на науката. Науката няма граници, науката няма рефлексия. Не се опитвайте да решите проблемите на миналото, не знам възможно ли е изобщо това. Миналото изобщо няма никаква роля. Просто го изучете, за да не повтаряте старите грешки. Миналото няма нито бъдеще, нито надежда.

Повечето хора предпочитат да помнят, а не да представят – това е най-голямата грешка. Какво искате да помните? Всички направени грешки? Не може да разчитате само на историята. Историците са писали за историята за възхвала на кралете и на тези, които са били на власт – казвали са това, което е било необходимо.

Хората се страхуват от нещо… Само Господ знае какво ще се случи с тях.

Мен понякога ме питат: ако погледнеш назад, какви са били най-големите ви грешки? Аз ще отговоря: ние си мислихме, че мечтите ни са велики. А сега разбираме, че те са били не чак толкова велики. Мечтайте за големи неща. Колкото по-голяма е вашата мечта, толкова повече ще постигнете.

Вашето младо поколение е великолепно. Но какво ме ядосва в тях – те презират политиците. Те казват: политиката е корумпирана, тя не е за нас. Аз отговарям: вие сте честни, вие искате честна политика – вървете и правете честна политика.

Това са всички уроци, които успях да изнеса от миналото.

А понякога хората ме питат как да остават активни. Това е много просто. Смятайте в ума си вашите достижения и мечти. Ако вашите мечтания са повече от достиженията, това значи, че вие все още сте млади. Ако е обратното – стари сте.