Следвоенните разкази на Ремарк- за първи път на български

Ремарк пише "На Западния фронт нищо ново" и "Обратният път", както и тези разкази, в края на 20-те години на миналия век като антиспомен на господстващите тогава описания, възхваляващи войната от гледната точка на офицери и националисти. Ремарк се е стремил да анализира "чисто човешкия аспект на военните преживявания".

Публикувани за пръв път през 1930-31-ва г. в американското списание "Колиърс", тези разкази са един вид продължение на романа "На Западния фронт нищо ново". Всички те имат една тема - стигмата на войната, проличала си чак години по-късно, чрез драматичните промени у хората. Въпросът и в романа, и в разказите е един и същ: "Какво е станало с онези, които са оцелели през войната?".

Ерих Мария Ремарк е псевдоним на германския писател Ерих Паул Ремарк, роден в Оснабрюк, Северна Германия, в семейството на книговезец. Ремарк е един от най-известните автори на антивоенни романи. През 1933-а г. националсоциалистите публично изгарят два негови романа, като публикуват твърдение, че писателят помага на френски евреи и че истинското му име е Крамер /Ремарк - на обратно/. Отнемат му немското гражданство и той отива в Париж, а през 1939-а г. емигрира в САЩ. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих. В 1947-а г. писателят получава американско гражданство, а след войната се установява в Швейцария, където живее до смъртта си през 1970-а г., посочват издателите.