Да си спомним за първия протест на 3 ноември 1989 г.

Невиждано множество от 5-6 хиляди храбреци излезе насред комунистическата столица София, за да връчи екологична петиция на комунистическото Народно събрание и да вика „Сво-бо-да!“ и „Де-мо-кра-ци-яаааа!“.

Тук освен хората на „Екогласност” са и повечето членове на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Има и скромен брой представители на профсъюз „Подкрепа”, които се опитват да вдигнат свой плакат, но хората на „Екогласност” възразяват, че това е „наше шествие”. Има и „цивилни природозащитници”, както се шегуват някои от участниците.

Активистите разпъват транспарант „Екогласност – зелена алтернатива” и в първата редица го държат незрящият Петър Стайков, философ и психолог, популярният актьор Петър Слабаков, зоологът Петър Берон, химикът Пирин Воденичаров и др.

Доц. Цветан Кардашев от БАН прочита петиция до парламента. В този момент забиват камбаните на храма „Св. Александър Невски” и всичко става особено тържествено. Тълпата запява „Хубава си моя горо” и „Къде си вярна ти любов народна”. Когато шествието стига на стотина метра от парламента, спира, неколцина представители на „Екогласност”, с Петър Берон и Слабаков начело, се отделят и носят подписката вътре, като преминават през заграждения и кордон милиционери. След десетина минути излизат, а множеството започва да скандира „Демокрация, демокрация, ...гласност, гласност”, и постепенно се разотива.

За първия протест на 3 ноември освен краткото съобщение в печата в онези дни нямаше нито един коментар, интервю или нещо подобно по темата. Събитието обаче беше необичайно за последните четири десетилетия към онзи момент. На площада пред “Св. Александър Невски”, в условията на комунистически режим, се проведе мирно шествие на “Екогласност” – неформално сдружение. Първата организирана масова опозиционна проява по времето на режима, с конкретен повод – подписка против строителството на водни каскади във високите части на Рила, които застрашават реките Рила и Места.

Тогава протестното шествие беше разрешено под натиска на събитията. В София по това време има международна конференция, натискът отвън, включително от СССР, върху режима на Живков е силен.

На същата дата година по-рано, 1988 г., в Софийския университет е учреден Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. В България се зараждат дисидентските движения. Но нито едно не поставя директно под съмнение правилността на режима, социализма и т. н. Те са за демократизация, за защита на екологията и т. н. В България, за разлика от Чехия и Полша, режимът е по-силен, същевременно и много по-слабо застрашен от дисидентски движения. Затова самата дума екология е нещо като ерес. Противопоставянето на режима се състои в това да се обявиш против строителството на хидротехнически съоръжения за ВЕЦ-ове в Рила. Да се обявиш против замърсяването на въздуха в Русе…