Византийка е най-обруганата българска царица

Доц. Пламен Павлов е преподавател по история на Византия и балканските държави във ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий”. Автор и водещ на предаването „Час по България” в телевизия СКАТ. Председател на Държавната агенция за българите в чужбина (1998 – 2002 г)

В многовековната ни история сравнително рядко държавните дела попадат в ръцете на жени. Разбира се, влиянието на “първите дами” и други представителки на “слабия пол” не бива да се игнорира. Един от най-ярките примери е царица Мария Кантакузина Палеологина, която за едно десетилетие е начело на Българското царство – време на остра вътрешнополитическа криза, довела до въстанието на Ивайло. Мария е племенница на византийския император Михаил VІІІ Палеолог (1259-1282). Бракът й с цар Константин Тих-Асен (1257-1277) е сключен през 1269 г., а като “зестра” е обещано окупираното шест години по-рано от ромеите българско Южно Черноморие. Михаил Палеолог в крайна сметка отказва да върне областта, което буди негодувание в Търново. Най-силен е гневът на самата Мария – отказът на вуйчо й я компрометира в очите на нейните поданици. Вярна на своя властен нрав, тя подбужда колебливия Константин Асен да отговори с война!

Още преди брака си с Мария цар Константин е имал злощастието да се осакати тежко при езда. С течение на времето състоянието му се влошава, в страната кипи задкулисна борба за власт. Младата царица (тя е трета съпруга на царя!) взема твърди мерки – “... близките от хората на Константин – разказва византийският историк Георги Пахимер – бяха унищожени (...) от Мария, а колкото останаха живи, едни бяха заподозрени в заговорничене, а други наистина заговорничеха...” Най-опасен е деспот Яков Светослав, руски изгнаник в България, женен за внучка на Иван Асен ІІ. Той не само крои планове за престола, но дори сече свои монети! Разправата с белокосия болярин е изпълнена перфектно... Той е тържествено осиновен от Мария като неин “втори син” и “по-малък брат” (!) на Михаил, невръстното й дете от Константин Асен. “След молитвите и под блясъка на свещите (...) царицата разтворила своята мантия и прегърнала от двете си страни двамата – Михаил и Светослав...” Скоро “синът”, който можел да бъде баща, ако не и дядо, на новата си “майка”, е убит (отровен?) по нейна заповед.

Мария проявява забележителна енергия и във външната политика - нейни пратеничества посещават Неапол и дори Египет, търсейки съюзници срещу Византия. За нещастие кризата продължава... Растящото недоволство, особено от безсилието на властите пред татарските набези, възпламенява въстанието на Ивайло (1277-1280). Цар Константин загива още в първата битка. В България нахлуват византийски войски, които водят претендент за престола – Иван Асен ІІІ. “Страшни безпокойства смущавали душата на изплашената за себе си и за детето си царица...”, която била решена да брани малкия Михаил “... както лъвица малкото си лъвче”... Трябва да отбележим, че за Византия в онзи момент “враг номер едно” е не Ивайло, а именно Мария! “Императорът желаел да плени Мария, за да не би тя да уреди добре своите дела...“

И наистина царицата изненадващо постига компромис с Ивайло който се жени за нея! Така Мария “... подготвила достоен враг на императора...” Ивайло “важничел”, казвал, че “... дава, а не получава милост”, но амбициозната и безскрупулна царица съхранява властта си. През 1278-1279 г. “първата дама” съжителства с доскорошния “свинепас”, а “царчето” Михаил има за втори баща... бащиния си убиец! Отношенията далеч не са идеални – Ивайло“... скоро намразил нежностите на жена си (...), често се карал с нея и дори я биел...” Селският вожд “... хитро привличал към себе си околните...” Не се знае как би приключила тази драма, тъй като Ивайло потегля срещу нахлулите татари и ромеи Той повече не се завръща в столицата, а през 1280 г. е убит в двора на татарския хан Ногай. В Търново влиза Иван Асен ІІІ, който изпраща пленената царица в Константинопол. Мария “... била бременна от варварина...”

Мария скоро се завръща в дворцовия елит. През 1294 г. именно тя при “очна ставка” разобличава самозванеца Лъже-Ивайло. През 1299-1300 г., след цели двадесет години, бившата царица продължава да има привърженици в Търново! Те искат да поставят на престола нейния син Михаил, който обаче е победен от енергичния цар Теодор Светослав (1300-1321). Малко известно е, че царица Мария е имала дъщеря от Ивайло. Какви са името и съдбата й е неизвестно, но един византийски аристократ от ХV в. се е подписвал като “Лахана” и “Палеолог”! Явно потомците на Ивайловата дъщеря са се гордеели не само с принадлежността си към династията Палеолог, но със своя прадядо – един от най-смелите хора през онази епоха. Мария е най-обруганата българска царица. Обвинявана е във “византийщина”, коварство, егоистични цели – упреци, в които има много истина. От друга страна, повечето от действията й отговарят на интересите на държавата. Репресиите срещу болярството са насочени към укрепването на централната власт. Непримиримостта на знатната ромейка към Византия е израз както на лични интереси, така и на суверенитета на България. Крайно време е да се признае, че Мария Кантакузина е една от най-забележителните жени в нашата история.