Диабет ни хвана от хвалби за Герджиков и кабинета

Най- логично беше Милен Велчев, Пламен Панайотов и Антония Първанова да венцеславят новия премиер, все пак потъналото уж в забвение НОВ ги сплотява. Няма как, минало-незабравимо. Не е никак чудно, че в един тон им пригласят още няколко добре познати лица, като особено близката до духовенството Велислава Дърева, Червен Кольо и отлично приспособимият към всичко Владимир Каролев. Какво пък толкова, ще каже някой. И с право.

Целокупният български народ, обаче даде огромното си доверие на президента Румен Радев не защото с руската летателна машина прави „Кобрата на Пугачов”, а защото през съзнанието им мина светлата мисъл, че ще заложи на хора, които да изчистят агиевите обори. Помислиха си, че чудото най-после може да се случи и у нас. Огнян Герджиков, обаче ги попари още с първата си поява, като обеща, че ще работи за приемственост. И това, докато бизнесът се гърчи в агония и от години се чуди как да оцелее под рекета на властта. Докато възрастните хора броят стотинките си, дните им се скъсяват от нагли бандити, а децата им отлитат надалеч. Докато чуждите инвеститори проклинат мига, в който са решили да вложат енергията и парите си у нас, а Европа ни нарежда на последно място по корупция. Докато мафиотският модел КОЙ изяде до дъно съдебната система, а медиите пишат под диктовка всеки ред. Чуваме това прозорливо обещание, докато всички се чувстваме роби, скотове, нищожества в собствения си дом. Няма и думичка за чистка, за възмездие и въздаване на справедливост.

Вместо очакваното дистанциране от партийните лидери, които ни докараха до този хал, Герджиков отиде право при тях. Както се казва-на лъва в устата. И не щеш ли, всички дружно се харесаха. Толкова взаимна любов парламентът със сигурност не помни. И като се започнаха-мили думи, хвалебствия, признание в любов, усмивки. Герджиков-поет, нежна душа, благ, с чувство за хумор, принципен. Каква благост се разля от всички страни. Ляво, дясно и център за миг се размекнаха до такава степен, че се превърнаха в една обща сплав. Онези, които отявлено скачаха срещу Румен Радев по време президентската му кампания, пък и след това, за секунди припознаха Неговият премиер за Свой. „Ама как така? Защо ли?”, питат се хората. Много просто, за да може всички, които са цуцали на гърба на народа, пак да го правят. За да не може никой, който се е докопал до властта, да не изпадне от баницата. За да продължи всичко така, както досега. Мафията го нарича омерта.

И за да не се задълбаваме в нея, ще ни предлагат церемонии. Ръкостискания, тоалети, цветя, шаблонни речи, красиви обещания, предаване на власт, преки включвания, микрофони. Балони, балони.... Ще се взираме в телевизора и ще живеем виртуално. Така всичко ще си тече постарому. Това поне ни го обещаха.

Невена Димитрова