Понеделник, 10 Декември 2018, 18:43
Frognews
0| 2686 |07.12.2018

Доц. Росица Колева: Най-краткото пътуване до Марс трае около шест месеца

.
Доц. Росица Колева
В орбита около Марс дневната доза радиация е 100 пъти по-висока от тази в София, а по трасето до Марс е 500-600 пъти повече на ден. Това обясни пред БНР доц. Росица Колева от Института за космически изследвания и технологии към БАН. Тя работи в смесената европейско-руска програма „ЕкзоМарс“.

Земното магнитно поле има защитна функция. "Ние тук сме зад един много солиден щит за космическата радиация, но междупланетното пространство е много опасно място, на самия Марс условията са доста по-благоприятни", допълни доц. Колева, която описа в подробности основните предизвикателства пред изучаването на Червената планета.

 

При съвременните технологии най-късият път до Марс е около шест месеца, а за шест месеца костната система на космонавта започва да деградира. За да може все пак и да се върне на Земята, той трябва да има известен престой на повърхността на планетата, за да възстанови костната си система. „Тоест, едно пътешествие на космонавт до Марс обезателно трябва да е съпроводено с кацане и то ще трае повече от една година.“ Важно е и в какъв период на слънчева активност ще бъде изстрелян космонавтът – това трябва да се случи в период на ниска активност.

 

„Тогава се оказва, че за шест месеца натам и шест месеца обратно до Земята космонавтът ще натрупа минимум 60% от разрешената за цялата му кариера доза. И като се има предвид, че той трябва да престои още известно време на Марс – поне половин година, най-простите изчисления показват, че ще надхвърли разрешената доза за цялата кариера.“

 

Доц. Колева твърди, че за Марс вече знаем много, но и още толкова не знаем. Атмосферата там е изучена достатъчно, но какво има в недрата на Марс, под повърхността, тепърва ще се разучава.

 

Руската апаратура ще изследва подпочвения лед на Марс. „Съществуват много сериозни основания да се счита, че при образуването на Слънчевата система Марс и Земята са били топли и влажни планети. Какво е довело до изстудяването, изсушаването и разпадането на атмосферата на Марс засега не се знае. Има няколко хипотези. Едната от тях е падането на голям метеорит, произвел там проблеми. Марс е по-малка планета от Земята и има по-слаба гравитация, но няма единодушие по това защо атмосферата на Марс е „избягала“ и кога е станало това.

 

„Вода в свободно състояние, не под формата на лед, се наблюдава на Марс в това полушарие, в което е лято. Марс има почти същите сезони като на Земята, почти същия наклон към орбитата си, макар годината му да е почти два пъти колкото земната година. Една година на Марс е 687 дни“, разказа още доц. Колева.

 

Заради наситеността на атмосферата на Марс с въглероден диоксид, върху повърхността на планетата при падане на температурата се образува т.нар. сух лед. Поради това и първите изследвания на Марс регистрират разлика в състава на леда на северния и на южния полюс. Предполага се, че ако са останали следи от живот на Марс, те се намират на подпочвено ниво, поясни специалистът.

 

В момента на Марс има активни два американски марсохода – „Опортюнити“ и „Кюриосити“, 6 спътника в орбита и наскоро кацналата платформа „Инсайт“. Всичко, което в момента работи на повърхността на Марс, е разработка на НАСА. Сред спътниците има американски, европейски и един индийски.

 

"Аз лично не съм се вълнувала за „Инсайт“, защото американците умеят да кацат на Марс. След „Патфайндър“, сега новият начин за кацане е много стабилен", отбеляза доц. Росица Колева.

 

„През 60-те и 70-те години руснаците умееха да кацат. Те кацнаха на Венера, което е нещо невероятно, нали? Не говоря за луноходите. Това е нещо вече доста рутинно, според мен. Но на Венера имат четири успешни кацания, което никой друг няма. Така че ние силно се надяваме, че руснаците ще успеят да кацнат и на Марс."


Около 2020 година около Марс ще има голяма навалица, твърди доц. Росица Колева. Български апарат измерва радиацията в орбитата на Червената планета. Следващият наш апарат, който ще изпратим през 2020 година, ще изследва и радиацията на самата повърхност на Марс. Росица Колева уточни, че се изследва и радиационната обстановка по трасето между Земята и Марс, която е най-тежка като радиационна доза върху космонавтите.

 

Българският експеримент е бил вторият, измерил радиацията по това трасе след американския на „Кюриосити“. Европа не е имала такъв експеримент изобщо, а българската апаратура е част от руски проект, който измерва неутроните и има за цел да картира наличието на водород, евентуално вода на повърхността на Марс. „И нас ни поканиха като допълнение на измерването на неутрони, да направим измерване на заредените частици. Включително този прибор, който лети в момента на спътника „ЕкзоМарс“ 2016 – изработването му е направено с руски пари“, добави Колева.

Уредът е малък, тежи около половин килограм и е с размерите на кутийка от локум, поясни доц. Колева. Апаратурата пътува в стерилни условия, защото от екологична гледна точка „не бива да заразяваме стерилните светове с наши земни микроби и други биологични елементи, молекули“.

Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Експерти: Оризът натрупвал арсен, бил вреден 0| 3106 |05.12.2018 . Горанов: Ползвам жилище на кръстника Сариев заради земетресение, но настъпих нещо... 32| 7538 |03.12.2018 . Лули и Нана са имената на първите ГМО бебета 0| 3200 |02.12.2018 . Путин наплю US-филм, Тръмп го нахока за Украйна, Джеки Чан изял $2 млн 11| 9676 |02.12.2018

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах