Петък, 16 Ноември 2018, 08:34
Frognews
4| 8296 |01.04.2010

От гетите до Възкресението яйцето е симвoл на живота

.
Яйцето - символ на живота
Казват че идеята за яйцето е толкова стара, колкото е стар светът. В овалната му форма и бял цвят древните виждат умален образ на Вселената.
В архаичните им представи то олицетворява началото на Космоса, символ на вечния кръговарт в природата, медиатор между света на живите и мъртвите. Както се пее в една българска народна песен:
Времето е кокошка.
Звездите са яйцина.
Снесени от кокошка
цървени и шарени.
Земьата е яйченце,
живота е пиленце,
снесено от яйченце,
цървено и шарено

Тези изначални представи за яйцето откриваме още в светогледа на древните траки. Според орфическата им доктрина Хаосът (Космосът) представлявал яйце, от което се появявил единният Бог. Той се слял с Богинята майк и от тайнственото зачатие се родил царят- жрец, които някои персонифицират в образа на певецът Орфей, а други – в образа на Залмоксис.
Превърнали яйцето в сакрален символ на космическия кръговрат, то става част от погребалните традиции и култа към мъртвите.

Основополагаща в поминалната обредност на траките е вярата в безсмъртието на душата. Тя е материализирана в множество могили, открити по нашите земи. Един най- впечатляващите комплекси от надгробни паметници се намират в района на Сборяново, където някога е бил тракийският религиозен център Даусдава. Могилите се отличават със силно изразена яйцевидна форма. По своето разположение в пространството те са огледален образ на ярките небесни съзвездия. Техния общ план загатва за съществуването на Млечния път, в който древните може би виждат пътя към безсмъртието.

Под всяка могила има гробница, която първоначално е била засипвана с пласт от бял трошляк - непропусклив, за да пази навеки мавзолея отдолу. Входът, пред който са изпълнявали погребалния ритуал, нарочно е оставен отворен. Тялото на мъртвеца било разчленявано, за да може душата, която се отделяла от него, да се слее с космическата енергия. Ритуално разчленяване се е извършвало и с кучето на покойника. В представите на траките то е свещен тотем, посредник по пътя към отвъдното. В края на поминалния обредят, гробницата се затваряли, а могилата засипвали с пръст. Така древните материализирали идеята за космическото яйце.

Традицията да се шарят яйцата навлиза по нашите земи през 5-6 век. Вероятно тя е била донесена от славяните. Първите яйца оцветявали винаги в червено. Наричали ги „парашки” - което означава „гръм, светкавица”. Техен гостопадр бил върховният бог Перун. За да го омилостивят, хората му поднасяли червени яйца. У някои славянски народи името му звучало като „Четвъртък”, откъдето идва може би традицията в четвъртък да се боядисват яйцата, за да не пада гръм и градушка.

В архаичните представи на българите червеният цвят притежава магическа сила - да спира природните стихии, които заплашвали посевите. Затова с алено яйце заплашват градоносните облаци, за да прогонят бурите и ураганите. Изнасят червено яйце, пирустия и брадва, за да възпрат градушките. С черупките на червено яйце мажат праговете на къщите, плевните, стоборите и кошарите, за да не ги удари гръм, да не сполети беда семейството и добитъка.

Червените яйца притежават и свърхестествана способност да пазят хората от демонични същества, които сеели зараза и болести. Предците ни призпознават в образите на някои зли демони своите починали близки. Старо поверие е, че в нощта срещу Велики четвъртък те слизат от горния свят. Обикалят наоколо заедно с вещици, бродници и мамници, за да крадът съня на децата, млякото на животните, плодородието в нивите, градините и лозята.

Осмислени едновремено като покровители на дома /тотеми/ и вредители, сродниците им изпълнявали ритуали, които имали смъсъл на заклинание срещу зловредното им влияние и на молба за тяхната благословия. За да ги омилостивят им пренасят дар – червено яйце. Слагат алени яйца при копринените буби, за да пазят децата от уроки, скриват ги под трендафил или здравец, за да неотрализират огромната им вредоносна сила. Друг път заравят червено яйце в темела на къщатка, изхвърлят червеното багрило в двора, декорират върху него името на умрелия - своеборзна форма на приближаване на хората към техните тотеми, израз на страхопочитанието на живите към мъртвите.

В червеното яйцето патриархалният българин припознава и умаления образ на Слънцето. Осмисляно като негов земен еквивалент, то притежава свойствата, присъщи само на небесното светило – да грее и топли земята, да възражда и обновява природата. Неговата продуцираща сила била пренесена върху червеното яйце, което „греело като Слънце”. Тази метафора подсилвала необикновените му магически способности. Така се ражда традицията черупките от червени яйца да се хвърлят в двора на къщата, за да се затопли земята. Първите три червени яйце се оставят върху червен плат в сито, за да ги огрее слънцето. С първото обтриват бузките на децата и челата на момите, невестите и ергените, за да получат част от животворната енергия на слънцето и земята. Второто оставят под синора на нивите, лозята и градините – за да има голям берекет. А третото алено яйце оставят за великденската погача. Червено яйце слагат и в чеиза на младоженката – да има живот, изпълнен със светлина, щастие и благоденствие.

С приемането на Християнството червеното яйце запазва своя езически характер, съдържание и функции. Превърнало се в символ на пролятата кръв на Спасителя и неговото прераждане, то формално се преосмисля в мита за смъртта и възкресението на Иисус. А ритуали през Страстната неделя асоциативно се свързват с деня на Христовото Възкресение.

За първи път аленочервеното яйца се приобщава ритуално към християнската традиция от Мария Магдалена. Узнала първа за възкресението на Спасителя, благочестивата християнка тръгнала по света да разказва за чудното събитие. Когато пристигнала в Рим, отишла първо при мператор Тиберий, поднесла му червено яйце с казала: „Христос Воскресе”. Според друга история в деня на Възкресението Божията майка отишла на гроба на Иисус с червени яйца. Когато видяла, че е празен, възрадвала се душата й и раздала алените яйца на всички дечица.

Легендарните разкази за Мария Магдалена и Дева Мария стават част от българския фолклор. В много народни приказки Великден е пазнат като по-малкия брат на Божик, облечен в нови и гиздави дрехи или представен като старец, който идва в в навечерието на Великден, за да раздава шарени яйцата на дечицата за радост и късмет. С тях са свързани и народните традициите да се оставя червено яйце пред иконата на Света Богородица, да се разменят шарени яйца на Възкресение, както и празничния поздрав „Христос Воскресе!, с който християните си пожелават здраве, щастие и дълъг живот.

Мая Стоянова
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. ТВ рекламата - смес от измама и черна магия 9| 7734 |29.03.2010 . Великденско послание 0| 6941 |25.03.2010 . Паневритмията – свещеният ангелски танц 21| 17090 |22.03.2010 . Мисълта на майката определя детето 24| 16346 |08.03.2010

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах