Хей, транспорт, здравей, здравей!

Димитър Бежански

"Билетът за градския транспорт в София от 1 юли ще струва 1 лев." Из печата 

Към градския транспорт има две основни изисквания - да бъде удобен и евтин.

Транспортът в нашия град отговаряше на тези изисквания с обратен знак - беше неудобен, но за сметка на това - скъп. Ето защо хората предпочитаха да се возят предимно гратис. "Не стига, че се блъскаме като говеда - казваха си хората - ами на всичкото отгоре да дупчим и билети! Къде сте видели говедо да дупчи билет?!" И се возеха гратис.

По тази причина транспортната компания работеше на загуба.

Нещо трябваше да се направи - или да се подобри обслужването, или да се намали цената на билетите.

Транспортната компания избра трети вариант - увеличи цената на билетите. С което се увеличиха и загубите й, защото се увеличиха гратисчиите.

Транспортната компания реши да отвърне на удара с удар. Дори с два удара - отново увеличи цената на билетите, а заедно с това - и броя на контрольорите.

Така загубите й нараснаха още повече. Първо, защото на контрольорите трябваше да се плащат заплати, второ - защото гратисчиите се научиха да си правят фалшиви билети и трето - защото пътниците взеха да бият контрольорите, така че към тях трябваше да бъдат прикрепени бодигардове, на които също трябваше да се плащат заплати. И то - по-високи от контрольорските. И още нещо: в крайните квартали на града редом с обявите "Възстановявам автомобилни стъкла" се появиха и обяви "Възстановявам автобусни билети". Това допълнително подрони финансовите устои на фирмата.

Транспортните шефове трябваше да измислят нещо. И измислиха. Вдигнаха още цената на билетите, назначиха още контрольори и още бодигардове и същевременно намалиха превозните средства.

Намаляването на превозните средства преследваше две цели. От една страна се спестяват шофьорски заплати, и от друга страна - на всяко превозно средство се падат повече бройки от наличния контрольоро-бодигардски състав, което в крайна сметка трябваше да доведе до печалба.

Трябваше, но не доведе. При новите условия пътниците се научиха да правят не само фалшиви билети, но и фалшиви карти, а превозните средства, поради съкращаването им, станаха толкова претъпкани, че никакъв контролен орган не можеше да се напъха в тях, а ако все пак успееше да се напъха, то още на следващата спирка биваше изхвърлян в насинено, нащипано и изподрано състояние.

Транспортната фирма закъса съвсем. Сред шефовете й взе да се прокрадва идеята превозните средства да бъдат премахнати изцяло, а контрольоро-бодигардският екип да глобява пешеходците по улиците. По тротоарите - също. В по-разширен вариант на идеята се предвиждаха глоби и по домовете. Тази идея обаче бе отхвърлена като прекалено авангардна. Остана другата идея - най-старата и най-традиционна, а именно: да бъде организиран удобен и евтин градски транспорт.

Точно тази идея бе осъществена.

Но не в нашия град, а в друг.

И не в нашата държава, а в друга. Казват, че хората там пътували не само с удоволствие, но и с билети. И транспортните им фирми печелели!

Чудни работи стават по света, ей!